В зависимост от вътрешната осъзнатост доколко е способен да реализира потенциала си според нормите, мъжът има няколко варианта.
Как постъпва?
- Приема ролята си като се стреми да въплъти в себе си отговорност, осъзнатост и ангажираност;
- Не приема ролята, стреми се да я избегне пасивно като се оправдава със средата, обстоятелствата и околните;
- Несъзнателно бяга от отговорностите като влиза в позицията на неудачник, лентяй, залита в алкохолна или друга зависимости;
- Влиза в друга крайност на девиации, агресивно или опозиционно поведение;
За да бъде изградена и интегрирана една стабилна мъжка вътрешна основа е нужно да се разграничи кое произтича от любов и кое от страх.
Голяма част от мъжете живеят в страх да изявят себе си, за да не бъдат отхвърлени като слаби, ненадеждни и уязвими. В стремежа си да поддържат образа на съвършения мъж те много често преекспонират агресивността в себе си, за да демонстрират твърдост и устойчивост. Помежду си мъжете спазват неписани правила на съревнование, което да ги утвърди и да ги заяви позицията им на мъжкари и същевременно да им спечели вниманието на жените. Спрямо жените те също имат нелеката задача да продължат да доказват мъжествеността си във всяко свое действие. Всяко подхлъзване по ръба на собствената им нестабилна уязвимост ги лишава от себеуважението и уважението на другите – това им създава субективното усещане, че са се провалили в изграждането на така бленуваната мъжка същност.
Тази тяхна вътрешна борба и непрекъснатото преследване на мъжествеността водят до непредсказуеми реакции в моментите на несигурност, както и вади наяве агресивност, насилствени изяви и жестокост като компенсация на липсващата сила, стабилност и устойчивост.
Мъжът неистово се стреми да скрие неувереността, объркването и незнанието си зад изкуствената поза на безцеремонност, грубост и безчувственост.
А истината е, че всъщност мъжът се проявява, когато е обичан. И всичко тръгва от това.
Всяка негова нестабилност, стремеж към притежания и власт произтича от тази необходимост. И съответно от липсата й.
В голяма степен изграденият самобитен мъжки образ в обществото сам по себе си е нереален. Защо? Защото, за да реализира потенциала си всеки мъж се нуждае да бъде задвижен от силен вътрешен мотив, както и енергията, необходима за превръщането му в цел, а впоследствие и материализирането й .
Всеки мъж има в себе си потенциала. Има и потребността, и жаждата да бъде създател.
И тук идва ролята на жената. Тя е първоизточникът, от който той черпи всичко това. В действителност по-скоро нейната любов е този незаменим първоизточник.
Обичаният мъж се превръща в творец, той оживява и трансформира енергията от любовта в материалния свят, създавайки блага.
Пътят на проявление на мъжката сила е през подарената му любов, която той реализира в проекти, в дейност, изобщо в съзидателност. Или другото – създавайки, той търси да открие жената, с която да ги сподели в замяна на нейната любов. Цинизмът у мъжа винаги произтича от липсата на любов в живота му или от сблъсъкът с предателство, изневяра или нараняване от страна на жената.
В известна степен обществото ни все повече губи своите корективи, което важи и за мъжа като позиция и авторитет. На все повече мъже им е непосилно да открият себе си в на фона на агресивно утвърждаващата се женственост. Получава се драматична размяна на ролите -жените се налагат като доминиращи за сметка на мъжа, който отстъпва от позиции, усещайки себе си все по-ненужен и объркан от промененото статукво. Колективното мъжко съзнание силно деформира моделите на подражание, като налага образ, който все повече ще отдалечава мъжа от съкровената му същност. И което е по-лошо – ще му попречи да установи адекватна връзка както със самия него, така и с жената.
Автор: Габриела Гатева, психолог
