Един човек редовно посещавал службите в своята църква, но в един момент престанал. След няколко седмици свещеникът решил да го посети у дома. Денят бил студен. Човекът седял съвсем сам до пламтящото огнище. Като се сетил каква е причината за посещението на свещеника, той го настанил на удобен стол до камината и зачакал. Свещеникът седнал, но нищо не казал. В пълна тишина наблюдавал танца на пламъците около горящите трупи.
След малко взел ръжена внимателно взел един ярък жив въглен и го поставил настрана в другия край на огнището. След което, все така мълчалив, се облегнал назад в стола си.
Домакинът гледал в тихо съзерцание, докато пламъкът на въглена мъждукал и гаснел, и след едно кратко озаряване останал без огън. Скоро той бил студен и мъртъв. След първоначалния поздрав двамата мъже не били разменили и дума. Свещеникът погледнал часовника си и тръгнал да се приготвя. Станал бавно, взел студения, безжизнен въглен и го поставил отново в средата на огнището. Огънят в него заиграл отново заедно със светлината и топлината на горящите въглени наоколо.
Когато свещеникът посегнал към вратата да си тръгне, домакинът, забърсвайки сълзата в крайчеца на окото си, казал: „Благодаря ти за тази огнена проповед. Ще дойда пак на църква следващата неделя.“
