Да си звезда в собствения си живот,
и то толкова млад, не е лесно. В реалността повечето млади хора не печелят хиляди, не са във възторг от обществения натиск да създадат семейство колкото може по-скоро и не се чувстват достатъчно зрели, за да имат деца. Британският психолог д-р Оливър Робинсън от университета „Гринуич” обаче е убеден, че тази житейска криза, която според него трае средно две години, може да се окаже много положителен период от живота. Той разделя четвъртвековната криза на четири основни стадия – като се започне от чувството, че против волята си си попаднал в капан, от който няма измъкване, мине се през желание за промяна и се стигне до изграждането и стабилизирането на нов начин на живот, в който взимаш решенията си независимо от другите. „Трябва да се знае, че този преходен период е труден за повечето хора, но е доказано, че той като цяло дава положителни резултати”, смята Робинсън.
„Много хора ще кажат, че четвъртвековната криза не съществува - допълва той. – Истината е, че
днес да си на 20 и нещо не е същото, каквото е било за нашите родители –
10 години безгрижни забавления и много време, в което да мислиш само за себе си. Днес да си на 20 и нещо е страшно – откриваш, че за твоето работно място се борят още милиони млади специалисти, мъчиш се да изплащаш ипотеката на първото си жилище и на всичкото отгоре се опитваш да намериш време за всички лични връзки. Днес имаме лошия късмет да сме катапултирани в един страховит пазарен свят. Печелим повече, но и харчим повече отвсякога. Трупаме дългове, за да можем да завършим образованието си, да започнем кариерата си и да създадем дом.”
В резултат на това една трета от младите хора на 25-35 години се чувстват дълбоко депресирани.
„В тази възраст самоубийството е на второ място като причина за смърт”,
алармира д-р Наков. За това допринася и апокалиптичната обстановка, която медиите и обществените нагласи ни представят за света – кризата, разрушаването на ценностната система, неяснотата на бъдещето. „Получава се така, че точно започваш да навлизаш в живота и разбираш, че не знаеш какво те чака”, допълва психиатърът. Оказва се, че личните качества вече не са достатъчни за успеха – налага се да разчитаме на другите хора, на обществената структура, на екипа, с който започваме да работим, на интимните партньори. Тези нови, проблематични и обикновено турбулентни отношения с останалите хора могат да доведат до усещане за нестабилност, загуба на доверие и вяра в бъдещето.
Симптомите на кризата
от психологическа и здравословна гледна точка може да се сравнят с тези на клиничната депресия – нарушения на съня, на нормалния физиологичен ритъм, на комуникацията, общо чувство на неудовлетвореност, липса на удоволствие от нещата, които досега са ни носили радост, повишена тревожност, трудно формиране на смисъл в живота. Понякога, както се случва и в прословутата криза на средната възраст, започваме да търсим силни усещания, за да си възвърнем вкуса на живота. Именно това е една от причините за големия брой инциденти в младата възраст – за да се почувстват отново добре, много млади хора се обръщат към алкохола и наркотиците, шофират с висока скорост и в нетрезво състояние, организират автомобилни надбягвания, пристрастяват се към екстремните спортове или безразборния секс. Статистически по броя инциденти, свързани с рисково поведение, и по броя на самоубийствата България се нарежда в групата със средни показатели сред държавите, които водят отчет.
