Преди да приключим тази разходка по старите софийски кина, трябва обезателно да кажем няколко топли думи и за "Култура". То беше нормално кино, но в един момент стана салон за научнопопулярни, документални и мултипликационни филми. Имаше особен статут, билетите бяха по-евтини и нямаше точен час на прожекцията, беше с „доглеждане“, или „нонстоп“, както бихме казали сега. Това беше голямо предимство за нас, подрастващото поколение, което бе започнало да води гаджето на кино, та възползвайки се от тъмнината и уюта на киносалона, да хване с необикновен трепет ръката на любимото момиче. Тук за пръв път видяхме „Ну, погоди”.

В началото на 50-те години София имаше над 35 кина,

централни и квартални, луксозни и по-скромни. Премиерните филми първо се показваха по централните кинотеатри, а след това, вече като повторение - в по-отдалечените квартални кина. По такъв начин се даваше възможност на софиянци, пропуснали да видят някой филм, да го гледат през следващите седмици.

Най-луксозните кина бяха "Роял" (по-късно „Република“), "Европа палас" („Димитър Благоев“), "Рекс" („Млада гвардия“) и, естествено, "Балкан". Но съвсем скоро след 1944 г. "Балкан" бе трансформиран в "Театър на младежта", а "Роял" - в "Театър на Народната армия", но преди това за кратко се казваше кино „Република”. „Модерен театър” („Цанко Церковски“), „Г. Димитров”, „Славейков” и „Култура” също бяха с комфортни кресла, имаха ложи и балкони. Когато кината бяха национализирани и станаха държавни, години наред цените във всички бяха еднакви и много ниски.

Тогава нямаше телевизия, нямаше компютри

и интернет и хората ходеха на кино и на театър, общуваха по-често помежду си, по-често се срещаха с приятели и това обуславяше по-топли взаимоотношения в софийското общество. Всичко това е вече история без продължение.