Киното, леснодостъпно и евтино народно забавление, в продължение на десетки години беше номер едно в живота на софиянци. Почти нямаше квартал без кино, шкембеджийница и кебапчийница. Кварталът, или махалата, както я наричахме с любов, беше прекрасна социално-административна единица. Ами ние бяхме готови да се бием за нейната чест, жертвахме младите си луди глави, за да я предпазим от посегателствата на „хората от другата махала”. Това ни костваше и спукани глави, и синини тук-там, ожулени колене и „смъртни” врагове.

В кварталното кино ни познаваха и касиерките,

и разпоредителките, а когато още бяхме малки, понякога ни пускаха и гратис.

Това беше някога, допреди 20-22 години. Какво е положението с кината днес? Сега кварталните кина не съществуват изобщо. От 35-36 кина е останало едно-единствено действащо – „Влайкова“ на ул. „Цар Иван Асен Втори“ № 11. И то защото е собственост на едноименното читалище. Останалите са в руини или са затворени, или в най-добрия случай са превърнати в базари и магазини.

Нима вече софиянци не ходят на кино? Ходят, но много по-рядко. Към търговските центрове са създадени мега кинокомплекси. Тази тенденция не е само българска, така е в цял свят.

Основната причина

за отдалечаването на хората от киносалоните със сигурност е телевизията - кино у дома. Лежиш на дивана или дремеш във фотьойла и ако има кой да те ръчка от време на време, може и да видиш нещо от кървищата, които се леят от екрана като бира по време на „Октоберфест”. И е безплатно.