„Амбивертите са като Златокоска – предлагат нито твърде много, нито твърде малко”, казва д-р Адам Грант, организационен психолог и професор в Wharton School към университета в Пенсилвания. Той вярва, че тяхната емоционална проницателност ги прави особено добри родители и брачни партньори.
Неудобството на това, да си амбиверт, обяснява д-р Грант, е че на този тип хора понякога е трудно да преценят с коя част от личността си да подходят към дадена ситуация. За разлика от интровертите и екстровертите, които знаят какво ги зарежда, амбивертите невинаги са толкова сигурни. Това значи, че понякога блокират, защото не знаят, че е необходимо да променят подхода си, за да се почувстват по-мотивирани.
Карл Юнг популяризира концепциите за екстровертност и интровертност през 20-те години на миналия век. Той идентифицира и трета група, която обаче не именува и за което пише малко. Термина „амбиверт” психолозите започват да използват чак през 40-те.
Амбивертността буди все по-голям интерес в последните години – книги, лекции на TEDx и консултантски фирми започват да се фокусират върху нея и върху начина, по който личностните особености влияят на човешкото поведение в рамките на брака, семейството и работното място. Според д-р Грант, 2/3 от световното население е амбивертно, а 1/3 е или силно интровертно или силно екстровертно.
