Имам красива и обичаща ме жена,

 верни приятели и добре платена работа. Без развитие обаче. Давам най-доброто от себе си, но шефът не се сеща да ме похвали, камо ли да ме повиши. Колегите ме подминават. Този модел се случва за трети път. Никой не ме обича.

Завърших с отличие интересна специалност. Имам приятелка от години, всички интервюта за работа са били успешни. Обичам да се забавлявам с приятелите си. Не се чувствам обаче щастлив. Винаги съм искал родителите ми да ми кажат “Браво, моето момче”. А единственото, което чувам, е: “Какво толкова, можеш повече”. Защо никой не ме обича?
Родителите ми винаги са ме подкрепяли. Във всеки един избор. Не съм имала проблеми с ученето. Никога обаче не съм имала приятели. Явно не съм толкова свястна, колкото смятат вкъщи.

И още стотици подобни модели.

Ако не се чувстваме приети от родителите, ако нямаме приятели, партньор и успех – обективен – в професионален план, – се фокусираме върху сферата, която не е наред. Естествено, че черпим от ресурсите, които ни зареждат. Негативите и позитивите въпреки това наклоняват везната в едната посока – тази на липсата на успешност. Която води до заключението “Никой не ме обича”. Склонни сме да генерализираме и придаваме свръхценност на неприятните неща. Първоначално, когато сме най-наранени и уязвими, даже пренебрегваме всички положителни страни от живота си.

Винаги се сравняваме в две посоки.

С хората около себе си и със собствената си летва. И двете сравнения може да бъдат вътрешно манипулирани, така че да се чувстваме добре или зле съответно. Когато се сравняваме с околните, имаме избора да го направим с хора, които са като нас, които ни превъзхождат в някое отношение или които са по-неуспешни от нас. Зависи от настроението и избора, който сме направили.

Когато се сравняваме с идеалния образ, който имаме за себе си, можем винаги да бъдем неудовлетворени – че не сме постигнали всичко, което искаме. Или обратното – да нямаме никакви цели и очаквания, за да не се разочароваме. Защото ни е страх от провал. Както и ни е страх от успеха. И в двата случая не сме сигурни, че можем да го понесем – неуспеха поради болката, а успеха – защото не вярваме достатъчно в себе си.

Потъването в урагана на негативните емоции

е болезнено. Не води до положително развитие, освен че определя известен период от време, в който нямаме сили да се накараме да предприемем нещо ново.

Именно тук е защитната му функция - да се предпазим от ново разочарование, да избегнем нова болка. Друга евентуална добра страна е да превърнем това в стимул и желание за промяна. Да допринесем за една нова ситуация, в която бихме се чувствали по-добре.

Как да се измъкнем по-лесно от блатото на извода “Никой не ме обича”?