В рамките на нашия живот ние срещаме постоянно с нови и различни хора. Всички те са уникални. Някои ни оставят безразлични, докато други ни карат да се влюбим в тях до края на живота си. Семейният психолог Ирина Чеснова се опитва да проучи защо различните хора предизвикват подобни специфични реакции в нас.
Образи от миналото
Понякога е трудно да осъзнаете защо даден човек ви интересува толкова много, защо ви привлича. Вашият избор (в по-голямата си част) е вследствие от инстинктивни и често неосъзнати неща. Някъде дълбоко в себе си имате нужда да пазите образи на хора, които са изиграли важна роля във вашите образователни години, направили са ви човека, който сте днес. Това са образи на родители и близки, които оставят своя отпечатък върху съдбата ви.
Тези образи често представляват смес от реалността и мечтите от детството. Свързваме ги с любов - любовта, която сме получили и разбрали като деца. Когато някой случаен човек, когото срещнем, някак си съвпада с тях, това събужда спящите спомени за нашите най-ранните и най-скъпи взаимоотношения. Ето защо не можем просто да го подминем или да останем безразлични. Ние сме заинтригувани, развълнувани и е много вероятно да се влюбим.
Рани от детството
В психологията съществува разбиране, че партньорът, който избираме, е подобрена версия на един от нашите родители. Този човек до известна степен ни напомняа за нашите родители в някои специфични области. В същото време обаче, други части на това лице нямат нищо общо с майка ни или баща ни - и това също ни кара да се чувстваме добре.
Това е една много интересна идея, защото в нашите партньори има нещо, които неизменно ни кара да се чувстваме "у дома". Смятаме, че наистина можем да се чувстваме сродни с тях; че те ни допълват и дават нещо, което е липсвало до този момент. Имат качества, които не намерим в себе си, а на свой ред ние също ги допълваме. Той е силен и решителен, а на теб ти липсва твърдост. Тя е мъдра, а ти си импулсивен. Той е сдържан, а ти си спонтанен.
Да откриете един друг
Връзката между двама души е като жив организъм, който се развива непрекъснато и понякога може да се разболее. Тя може да се възстанови, но може и да умре. В началото на една връзка ние сме се потопили изцял в нашите чувства и не виждаме недостатъците партньорите ни. Те изглеждат идеални за нас. Рано или късно обаче магията отминава и пред нас изниква нормалното лице - онова, което не винаги ни наподобява, което има свои собствени слабости и недостатъци.
Има два начина да се справим с това. В разочарованието си можете да скъсате с човека и да започнете да търсите друг, "идеален" партньор. Но имате възможност и да направите компромис, да започнете да уважавате различията, да приемате несъвършенствата и да признаете правото на другия да не бъде идеален. Много важно е да не се опитваме да променим партньора си. Той има качества, на които можете да разчитате. Качества, които са ви накарали да се влюбите в него или нея още в самото начало.
Тайната на успешните и щастливи партньорства е комуникацията, успешното взаимодействие (без да се обвиняваме помежду си за неща, без манипулиране или обвинения), както и взаимното желание да направим компромис и готовността да се говори за болката и конфликтите. Не трябва да мълчим за проблемите и да потискаме отрицателните чувства. Важно е да можем да поискаме, приемем или дадем нечия подкрепа. Да отхвърлим нещата, които не работят и за двамата, да запазим взаимните си права.
