„Обичай се, приеми се такъв, какъвто си, прости си и бъди добър към себе си, защото без теб ние оставаме без източник на много прекрасни неща.“
Лео Ф. Бускалия
През 2009 г. заминах за Пърт, Западна Австралия, за да довърша обучението си. Въобще не подозирах до каква степен ще се промени моят живот.
Сприятелих се с доста хора. Запознах се и с един висок прекрасен мъж от Южна Азия. По принцип той не бе сред хората, с които обикновено излизам, но въпреки това се влюбих в него.
Прекарахме множество щастливи мигове през 2010 г. В началото на 2011 г. обаче усетих промяна.
Странно е как, когато си във връзка с някого, можеш да усетиш, щом нещо не е както хората.
И аз имах точно това чувство.
Разбирате ли, още откакто станахме двойка, можехме да си говорим за всичко, без да се чувстваме съдени или притеснени. Бяхме щастливи. Затова когато той внезапно се промени и стана доста потаен, започнах да се съмнявам.
Оказа се, че ми е изневерявал. Не само с една, но с две жени по едно и също време. Болката, нараняването, унижението и вкочанеността, които последваха, бяха непоносими.
Буквално изтръгнах истината от него. Знаех, че ще боли, но трябваше да знам защо го е направил. Как може някой с толкова мило сърце да изневери на друг и да започне да гради нова връзка на базата на лъжа? Въпросите тормозеха сърцето ми месеци наред.
В края на краищата му простих. Другите две жени сториха същото. За мое нещастие обаче аз продължих да живея в тази драма.
Останах свързана за него. И се изгубих. Чувствах се объркана от противоречивите чувства, които той имаше към мен – лъкатушеше между „Искам да съм с теб.“ и „Не те искам.“
Странно е, но понякога се чувстваш по-безопасно, ако останеш с болката, която познаваш, а не с тази, която те чака, когато напуснеш човека.
Точно по това време открих, че съм бременна в шестия месец.
Под натиска на стреса, както на физическата и психическата изтощеност (да не говорим, че бях уплашена), реших да задържа бебето и да го отгледам като самотна майка. През първата седмица от месец декември обаче преживях спонтанен аборт. Това напълно разби сърцето ми.
Чувствах се толкова вцепенена, че си казах: „Това е. Край, чашата преля.“
За съжаление не беше така, тъй като пет дни след спонтанния аборт, по време на контролен преглед в болницата, лекарят ми ме попита дали останалите доктори не са ми казали нещо за левия ми яйчник.
Пренасочи ме към радиологията, които от своя страна потвърдиха диагнозата на лекаря ми – 8-сантиметров тумор на левия яйчник, който трябва да бъде отстранен моментално. Тъй като майка ми също е имала рак, притесненията в това отношение бяха още по-големи (от генетична гледна точка).
Излязох от болницата напълно вцепенена. Вцепенението ми се превърна в гняв.
Сестра ми, която е и моя най-добра приятелка, ми се обади и ми каза, че е окей да се разгневя, че трябва да освободя цялата болка, която се таи в мен.
До края на деня не ми беше останала никаква енергия, чувствах се буквално изпита.
Най-лошото нещо на това да си сам, е да се чувстваш сам.
