2. Фокусиране на вниманието върху света. Хората, които съумяват да превърнат стреса в доставящо наслада предизвикателство, прекарват много малко време в мисли за себе си. Вниманието им постоянно обработва информация от заобикалящата ги среда. Така човек е способен да улови възникващите нови възможности за действие. Потапяйки вниманието си във външната среда, човек става част от нея. Ако вниманието на шофьора е напълно погълнато от целта да стигне до офиса, той може да не забележи какво иска да му каже шумът от двигателя.
3. Откриване на нови решения
Когато възникне препятствие пред осъществяването на дадена цел, човек може да фокусира вниманието си или върху начините да го преодолее, или върху алтернативни цели, които ще му осигурят по-голямо удовлетворение. За тази цел обаче трябва да разполага с достатъчно свободно внимание – за да види възможностите и да открива решения.
Михай Чиксентмихай прави списък от няколко прости правила, които спомагат за изграждането на автотелна личност, способна да трансформира стресиращите преживявания в поток:
1. Определяне на цели. Автотелната личност се учи да прави избори и да си определя ясни цели – от това какво ще вечеря до това с кого да създаде семейство. Разликата между автотелният Аз и останалите е, че той сам е избрал целите си, действията му не са произволни, нито са резултат от външни сили.
2. Потапяне в активността. Чиксентмихай дава следния пример. Ако един човек иска да си изкара добре на някакво парти, той няма да стои в някой ъгъл да чака някой да го заговори, нито ще досажда на хората с неуместни шеги. Той по-скоро ще пренасочи вниманието от собствения си Аз към партито, към средата, в която иска да се включи, известно време ще наблюдава случващото се, за да открие възможности, от които да извлече наслада.
3. Внимание към случващото се. Човек трябва непрекъснато да влага психична енергия, за да поддържа баланса в една сложна система. Смущението е най-честата причина за загуба на концентрация. Вместо да се тревожи как се представя, автотелната личност е отдадена на целите си.
4. Наслада от непосредственото преживяване. Ако човек умее да си поставя цели, да развива уменията и способността да разчита обратната връзка, да се концентрира и да се потапя в заниманията си, той е способен да се наслаждава на живота, дори когато обстоятелствата са сурови.
Щастието, убеден е Чиксентмихай не е нещо, което съдбата ни сервира. То е умение, което изисква усилия, постоянство. Щастието е работа. Или по-скоро изкуство.
Автор: Мая Лефтерова
Текстът съдържа откъси от книгата „Поток. Психология на оптималното преживяване”, издадена от ИК „Хермес” 2016, и от материал на budapesttelegraph.com.
