Веднъж един мъж забеляза закъсала край пътя възрастна жена – дори в сумрака на отиващия си ден се виждаше, че жената е в беда. Затова той отби пред Мерцедеса й и слезе на пътя. Понтиакът му още не бе угаснал, когато стигна до нея. Но въпреки усмивката на лицето му тя изглеждаше притеснена. През последния час никой не спря да й помогне. Дали нямаше да я нарани? Видът му не вдъхваше доверие: от него лъхаше на беднотия и глад.

Мъжът ясно долавяше страха на зъзнещата в студа жена. Знаеше какво изпитва. Онзи вид ледени тръпки, които само страхът можеше да породи. Тогава той й каза:

– Тук съм да ви помогна, госпожо. Защо не изчакате на топло в колата? Между другото, казвам се Брайън Андерсън. – Всъщност цялата беда беше в една най-обикновена спукана гума, но за жена на тази възраст това беше сериозен проблем. Брайън пропълзя под колата и докато търсеше подходящо място, където да закрепи крика, ожули веднъж-дваж кокалчетата на пръстите си.

Набързо успя да смени гумата. Но с цената на малко мръсотия и едно-две охлузвания по ръцете. Докато затягаше гайките, жената смъкна прозореца и го заговори. Каза му, че била от Сейнт Луис и само минавала оттук. Не намираше думи да му благодари, че й се бе притекъл на помощ. Но Брайън само се усмихна, затваряйки багажника на колата й. В този момент жената го попита колко му дължи. Щяла да се съгласи, каквато и сума да назове.

Въображението й вече рисуваше всички ужасни неща, които можеха да й се случат, ако този мъж не бе спрял. Но на него дори през ум не му мина да приеме предложените пари. Та той не го правеше по задължение. А от желание да помогне на изпаднал в беда човек и бог му беше свидетел, че в миналото мнозина бяха подавали ръка на самия него. Каза й, че ако наистина иска да му се отплати, следващия път, когато срещне човек в беда, да помогне на него с каквото може, а накрая добави:

– И си спомнете за мен. – После изчака, докато жената запали колата и потегли.

Превалящият ден беше студен и потискащ, но той се чувстваше добре напът за дома и бързо се изгуби във вечерния здрач. Няколко мили по-нататък жената забеляза малък крайпътен ресторант. Тя се отби да хапне набързо и да се посгрее преди последната част от маршрута напът за вкъщи. Мястото изглеждаше запуснато. Отвън имаше две бензинови колонки.