Сервитьорката й донесе чиста кърпа да избърше мократа си коса. В това време я гледаше с такава приветлива усмивка, която дори дългият ден на крак не бе успял да заличи. Тогава жената забеляза, че момичето е бременно, най-малко в осмия месец, но въпреки това не позволява настроението му да бъде помрачено от напрежението и болката. Възрастната жена се запита как бе възможно да имаш толкова малко, а да си така щедър с един непознат. И тогава се сети за Брайън. След като привърши с вечерята, жената подаде за сметката си една стодоларова банкнота.
Щом сервитьорката отиде за рестото, жената тутакси се отправи към изхода на ресторанта. Докато момичето се върне, нея вече я нямаше. То се зачуди къде може да е отишла. В този момент забеляза нещо написано на салфетката. В очите й се появиха сълзи, щом прочете бележката от възрастната жена: „Нищо не ми дължиш. Аз също съм била в твоето положение. Но тогава се намери човек, който да ми помогне, както сега аз помагам на теб. А в случай че искаш да ми се отплатиш, ето какво ще направиш: предай нататък любовта.”
Под салфетката лежаха още 4 стодоларови банкноти. Вярно, имаше още маси за разтребване, захарници за пълнене и хора, които чакаха да бъдат обслужени, но момичето издържа до края на работния ден. А вечерта, щом се прибра у дома и се пъхна в леглото, се замисли за парите и за онова, което жената бе написала на салфетката. Откъде би могла да знае колко много се нуждаеха от тези пари двамата с мъжа й?
С бебето, което очакваха идния месец, нямаше да им бъде никак лесно... И тъй като знаеше колко се тревожи съпругът й, потънал в сън до нея, тя го целуна нежно и прошепна тихичко на ухото му:
– Всичко ще бъде наред. Обичам те, Брайън Андерсън.
Разказът е написан по песента The chain of love на Джони Барнет и Рори Лий.
Превод: Анна Златанова, Източник: Gnezdoto
