Ако младостта знаеше, ако старостта можеше…
Във всеки етап от живота си вероятно има какво да научим, с какво да се гордеем и за какво да съжаляваме.
Когато сме малки, не си даваме ясна сметка за времето, което предстои, нито за това, което ни очаква.
Когато сме млади, не мислим за времето, когато ще остареем. Често повтаряме едни и същи грешки, въпреки че си казваме как сме си сложили обеца на ухото.
Огромна е болката от разочарованието, от обидата, но най-голяма е тази от пропуснатия и осъзнат шанс.
Когато сме можели да бъдем щастливи, но не сме направили стъпката към щастието си. Когато е можело да постигнем нещо повече в живота, но ни е било страх да рискуваме.
Всички грешим. Но когато се обърнем назад, е важно да знаем, че от грешките сме израснали, грешките са ни научили на нещо, опитали сме.
Време е да променим нещо сега. Да не се задоволяваме с работа, която просто е ОК. Да не се задоволяваме с приятели, които просто са ОК. Да не се задоволяваме с партньор, който е ОК.
Не заслужаваме ли нещо повече от ОК?
Как постъпваме с мечтите си? Губим времето си за хора и среда, които не ни правят щастливи. Но не си тръгваме, защото нямаме волята да тръгнем в нова посока.
Най-страшното е един ден да се обърнем назад и да си кажем:
Можеше да живея.
Трябваше да живя.
Почти живях.
