5. Обезценяващи фрази

От висотата на своя житейски опит родителите не смятат постиженията или провалите на детето си за наистина важни - те смятат, че преживяванията му са временни и повърхностни:

  • Не се вълнувай толкова предварително! Нека да видим какво ще се случи по-нататък…
  • Защо хленчиш? Нищо не е това! Въобще не знаеш какви са истинските проблеми!
  • Не ме разсейвай с глупостите си!

Детето има само два избора:

Да приеме, че не е важно. Да потисне всички значими емоции и преживявания, като по този начин понижи самооценката си за значимост.

Да пази преживяванията за себе си. Да не разказва на родителите за живота си, да не споделя с тях най-важните и интимни преживявания, да ги изключи, да загуби доверие в тях и в авторитета им.

6. Заплахи, че ще изоставят детето си

  • Ако се държиш така, ще си тръгна! Ще те дам в сиропиталище! Ще те изпратя при далечни роднини!
  • Ще се събудиш една сутрин и мен няма да име! И какво ще правиш тогава?

Родителите смятат, че уплахата е ефективно възпитателно средство, защото след такива фрази детето наистина прави това, което те искат от него.

Но родителят е основният гарант за безопасността на детето, човекът, който го свързва със заобикалящия го свят и го предпазва от него. И ако от детството доверието в този гарант е подкопано, това намалява самооценката на детето и нарушава системата му на привързаност:

Тревожна привързаност. Детето свиква с факта, че може да бъде изоставено по всяко време. В бъдеще такива деца са изключително зависими от взаимоотношенията. Те се "хващат" за всеки партньор, който е готов да им даде топлина и чувство за сигурност. И са готови на всичко, за да задържат партньора си близо до себе си - често в ущърб на собствените си интереси, нужди и безопасност.

Избягваща привързаност. Детето свиква с факта, че винаги може да бъде изоставено - затова решава просто да откаже близки отношения, за да сведе до минимум риска от болезнени преживявания. В бъдеще такова дете е самотно, недоверчиво, трудно се разбира с хората, държи партньорите си на разстояние и крие чувствата си.

7. Детето като отдушник на емоции

Родителите носят голяма отговорност. Те работят усилено за благото на семейството, справят се с финансови затруднения, изморяват се. Затова понякога им се иска да изкрещят с всичка сила на детето, да прехвърлят за миг отговорността за дадена ситуация върху него, за да се почувстват по-добре:

  • Толкова много разходи имаме заради твоите неща!
  • Какво ли не правим заради теб!
  • Защо мислиш, че съм толкова уморена? Всичко е заради теб!

Но ако за родителя тези фрази са мимолетен момент на слабост, начин да "изпусне парата", то за детето представляват истинско бедствие. То разбира: "Заради мен страдат най-близките и скъпи хора!". Това отношение развива у него нездравословно чувство за вина.

И води до сериозни последици:

Склонност към самообвинения. В бъдеще такова дете ще поема отговорност за всички неуспехи, които се случват с близки хора, ще възприема всяко нещастие на роднини и приятели като личен провал.

Затваряне. Детето несъзнателно ще крие от родителите си своите емоции, преживявания, нужди и проблеми - за да не си навлече гнева им, да не направи живота им още по-труден. Такъв тийнейджър няма да се обърне към родителите си за помощ, ще мълчи и ще търпи "докрай". А родителите ще пропуснат нещо наистина важно и опасно в живота му.

8. Детето като пречка

Още по-опасна е ситуацията, когато родителите в разгара на страстите обвиняват детето за някои глобални проблеми на живота, упрекват го за самия факт на съществуването му:

  • Иска ми се да не те бях раждала, трябваше да направя аборт!
  • Ако не беше ти, всичко в живота ми щеше да се развие по друг начин!

Подобни фрази поставят под въпрос самата значимост на съществуването на детето - "Не трябваше да съществувам! Аз не заслужавам да живея. Със самия си живот съм донесъл страдание на близките си".

На фона на подобни деструктивни нагласи детето развива криза на идентичността - "Защо трябва да живея?". Подобни въпроси са разрушителни за крехката психика на детето или тийнейджъра. Те могат да доведат до депресия, самонараняване и склонност към самоубийство.

Сблъсквали ли сте се с някоя от тези фрази в детството си или в родителския си опит?

Източник: Dzen