На брега на една голяма река живеели рибар и семейството му. Някога той се справял добре, но тези дни били отдавна зад гърба му. Днес реката донасяла все по-малко риба, лодката му била износена и тъй като нямал пари да си купи нова, рибарят бил принуден да я поправя почти ежедневно.
Един ден покрай това място минал старец и помолил рибаря да отседне при него за една нощ. Семейството го посрещнало радушно, нагостили го, макар че храната едва стигала за всички, и го настанили на най-удобното място в къщата.
На сутринта, когато се канел да си тръгва, старецът попитал как може да се отблагодари на домакините си за подслона и храната. Рибарят бил наясно с това, че старецът не е особено богат. Затова само се усмихнал и рекъл:
- Виждам, че си мъдър човек и че си видял много. Дай ми съвет как да се измъкна от бедността и това ще е достатъчно.
- Добре - съгласил се старецът. - За да се измъкнеш от бедността, потопи лодката си!
След тези свои думи той си тръгнал и повече никога не го видели.
Рибарят не разбрал съвета. Той само повдигнал рамене: „Може би се е побъркал. Как така да си потопя лодката? Та ние едва се прехранваме. Без нея ще умрем от глад…“
В края на краищата рибарят не последвал съвета му и продължил да живее постарому и бедствал все повече – все по-често се налагало цялото му семейство да си ляга без вечеря.
Един ден се извила силна буря, а старата му вехта лодка се разбила и рибарят едва-едва оцелял. Той и семейството му нямали друг избор освен да съберат скромните си вещи и да напуснат своя дом. Те тръгнали по реката, за да търсят препитание.
Не след дълго стигнали до голямо рибарско селище, пълно с лодки! И големи шхуни, и съвсем малки ладийки!
Сърцето на рибаря неволно се зарадвало, когато ги погледнал! Но той нямал своя, а и нямало с какво да си купи такава. Седял рибарят на брега, гледал чуждите лодки и тъжал.
Дълго седял така, потънал в своите тъжни мисли, и малко по малко започнал да забелязва – тази лодка се нуждае от ремонт, както и онази там трябва да се постегне, а пък една друга съвсем ще се развали, ако не се поправи скоро…
И рибарят започнал да ремонтира лодките – в края на краищата това било нещо, което умеел превъзходно! Колко пъти му се налагало да позакърпи своята – бил изучил всичко в подробности. И това неусетно го било превърнало в майстор!
За отрицателно време местните оценили работата му и скоро в селото му се разнесла славата – човекът твори чудеса, лодките му стават по-добри и от новите! Започнали да идват хора отдалеч.
Скоро успял да си купи нов дом – но не порутен, а хубава къща с красива градина. И парите започнали да идват, а семейството му никога повече не познало глада.
Едва тогава рибарят се сетил за стареца, който го посъветвал да потопи своята лодка, и осъзнал колко мъдри били думите му.
- Така става често – казала Луната – човек се държи за старото о последно, страхува се от промените повече, отколкото от обичайните трудности и мъка. А независимо как започват, промените винаги носят добро особено когато човек е готов да ги види и приеме.
