Само по себе си това е една илюзия. Красива илюзия, но все пак илюзия.
Опитайте се да си спомните момент, в който сте се чувствали истински щастлив (сватба, раждане на дете и т.н. – това са житейските клишета, които всеки би изредил) и по-важното: колко време сте запазили това състояние на щастие.
Истината е, че чисто, истинско, неподправено щастие не съществува. И най-вече постоянно.
Колкото по-бързо се примирим с този факт, толкова по-бързо ще имаме шанс да се чувстваме добре и в хармония със себе си и с другите.
Щастието и по-скоро стремежът към щастие са ужасно вредни, защото, докато се мъчим да бъдем щастливи, вероятно пропускаме много щастливи моменти. Докато търсим щастие, пропускаме щастие.
Не само това – в търсене на щастието обвиняваме себе си, че не можем да го постигнем, постоянно търсим начини да удовлетворим илюзията си за щастие, надпреварваме се със съдбата, сравняваме се с другите, като се заблуждаваме, че те са много щастливи, а ние не сме. Всичко това е ужасно вредно, защото пропускаме да живеем. А отминалото време няма да се върне. И сега, докато четете това, текат секунди от живота ви, които никога повече не могат да се повторят. Затова отдавайте времето си – най-ценното ни притежание – само на хората, които заслужават това.
Никога пеперудките в стомаха не продължават вечно, никога еуфорията не може да ви държи денонощия наред.
Животът е просто нормален. Един обикновен, нормален живот – и това е прекрасно.
