В сезона на дините тези думи на Станислав Стратиев звучат и актуално, и метафорично.
Едни може да открият в тях забравената родина. Други може да открият тайнството на приемствеността между родител и дете.
Каквото и да намерите за себе си в тези думи, припомняйте си ги, когато се чувствате далече от родината си, от близките си, от себе си.
„Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята. И когато пораснах, пак посягах към него. Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине. Не на динята, сине, не на динята. Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене. Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи. Ако и той го даде на сина си – значи е българин.“
* Станислав Стратиев (1941 – 2000) е български писател и драматург.
