Понякога се питаме защо сме срещнали определен човек в живота си. Този въпрос няма да получи своя отговор веднага.
Не и докато не израснем достатъчно, за да го усвоим.
Бог ни изпраща сродната душа тогава, която сме готови да я срещнем.
Дали тя ще бъде приятел или партньор, няма значение – това е човекът, когото можем да оценим само когато сме достигнали до определено ниво на духовно израстване.
Колкото и да ни се иска да повярваме, че държим съдбата си в свои ръце, това не е напълно вярно. Имаме своята воля и правим своя избор, но има по-висша сила във Вселената, която урежда всички дела.
Докато не прочистим душата си от старите рани, от старите болки и разочарования, ние не можем да бъдем готови да изпитаме нова радост, да приемем и оценим ново щастие.
Ако все още не сме получили нещо, което силно искаме, то е защото не сме готови за него. Често в живота ни идват хора, които ни дават ценни уроци. Помагат ни да се усъвършенстваме, докато стигнем до онова духовно ниво, когато да приемем сродната си душа.
Изпитанията, които смятаме, че ни отдалечават от целта, всъщност ни приближават до нея.
Ние сме това, което сме, благодарение на всичко, което преживяваме и което учим по своя път. Ако той е праволинеен и без никакви препятствия, то ние не можем да се променим, докато стигнем до края му. Ако обаче пътят криволичи и ни предлага своите препятствия, които да ни провокират да мислим и да се развиваме, то тогава ние ще надскочим себе си, ще умножим своя житейски опит, ще се променим и в края на този път ще бъдем една много по-добра версия на себе си.
Затова горе главата и не бързайте. Рано или късно ще се случи това, за което мечтаете, а дотогава – подгответе сърцето си за него.
Цветелина Велчева
