Позволява ни да оцелеем и, както всички емоции, е източник на творчество, но трябва да се научим да се справяме с него, така че да не генерира прекомерна тревожност.
Хорхе Луис Тизон е психиатър, психоаналитик и невролог и автор на различни книги, сред които „Силата на страха (Милениум)“. Във време, когато страхът се е превърнал в доминиращо явление, тази работа разглежда влиянието му върху индивида и обществото.
В особено страшно време ли сме?
Днес страхът е основното оръжие за масово унищожение. Генерализираният страх, разумно дозиран, придружен от така наречените „мета-страхове“, големите страхове, е много ефективно средство за контрол.
Защо е толкова ефективен?
Тъй като част от населението е готово да приеме каквото и да е, от страх, че другото може да бъде по-лошо … Страхът също може да бъде начин за творчество, но днес той се използва като система за спиране на съзнанието, мисълта и солидарността.
Тогава страхът по-скоро ли е конюнктурен, отколкото вроден?
Дисциплини като неврофизиология, етология и антропология потвърждават, че във вида има предварително програмирани страхове. Родени сме програмирани да се страхуваме, което ни позволява да оцелеем. Това, което се случва е, че ако имаме добро възпитание, близки и стабилни взаимоотношения с нашите родители или болногледачи, ние се научаваме да контролираме и модулираме страховете си.
Той казва, че страхът може да бъде творчески…
Всички емоции могат да бъдат в основата на творчеството, а страхът е емоция. Това е основният принос: не да се отнасяме към емоциите като към нещо, което трябва да се опитоми - това, което са ни учили в католицизма, юдаизма и калвинизма - а като нещо основно в културата, което ни позволява да опознаваме света.
И как го правим?
Ако успеем да разработим страх, ние произвеждаме нови умствени, творчески елементи, от които да се развием; появява се солидарност, един от най-добрите начини за борба със страха. Идеята, че страхът е враг, който трябва да бъде елиминиран, е фалшива.
Какво мислите за мотото „Свободата е отсъствието на страх“?
Уважавам литературната гледна точка; но от научна гледна точка фразата не е много точна. Няма липса на страхове, защото те никога не изчезват; няма начин да оцелеем без страх и не вярвам, че свободата е тази на гробищата! Свободата трябва да се състои в наличието на инструменти, индивидуални и социални, за справяне със страховете, които всяко общество има.
Колко психични заболявания се дължат на страх?
Най-общо казано, счита се, че прекомерното нарастване на тревожността е това, което причинява психични разстройства. Когато имаме силна емоция, каквато и да е тя - страх, отвращение, гняв, но също така и любов или удоволствие - ние се тревожим. С всяка прекомерна емоция има прекомерна тревожност; Но проблемът не е в самото безпокойство, а в емоцията, която го е породила. А има и психични разстройства, като фобии, психози и посттравматичен стрес, които имат много общо със страха, който е емоцията, която ги е извадила на повърхността.
Има кризата увеличи психичните патологии?
Известно е, че прекъсванията по време на икономическа и социална криза се увеличават. Но по мое мнение разстройствата също се увеличават, тъй като децата все повече се „институционализират“, като ги водят в ясли в рамките на няколко месеца и ги прибират рано в училище. Все по-малко е тази близка и стабилна фигура, която се грижи за децата в продължение на много години. От научна гледна точка не е необходимо децата да се изпращат на училище преди 6-7-годишна възраст.
Това е системата…
Да, необходимо е от социална гледна точка; това е системна необходимост. Тази ранна институционализация е идеология, изградена върху социален „метастрах“: „Какво ще се случи, ако не заведа детето си на ранно обучение?“
