На другия ден той разказал за случилото се на своите братя монаси и на миряните. Всички били много горди със своя настоятел.
Няколко дни по-късно той прочел във вестника, че крадецът бил заловен, докато обирал друга къща. Този път го осъдили на десет години затвор.
Изминали десет години. Рано една сутрин същият настоятел се събудил от шума на стъпки при олтара. Той станал да провери и – да, правилно сте се досетили, до кутията с даренията видял същия крадец с остър нож.
- Помниш ли ме? – извикал крадецът.
- Да – въздъхнал настоятелят, бъркайки в джоба си. – Ето ти ключа.
Тогава крадецът се усмихнал, оставил ножа и казал любезно:
- Господине, приберете си ключа. През всичките онези безкрайни дни в затвора все вие ми бяхте в ума. Никой друг през целия ми живот не е бил добър с мен, а вие бяхте истински загрижен. Да, върнах се пак да открадна, но осъзнах, че предишния път съм взел не каквото трябва. Този път съм дошъл да взема вашата тайна за доброта и вътрешен мир. Това е, което от самото начало съм искал. Моля ви, предайте ми ключа на състраданието. Направете ме свой ученик.
Скоро след това крадецът станал монах и забогатял така, както не бил и мечтал. Не с пари, а с изобилие от доброта и вътрешен мир. Това е, което всъщност искаме всички. Какво богатство само!
Аджан Брам, из "Лиценз за щастие: Будитски приказки за просветление"
