В съвременното общество грешките неизменно се санкционират, а провалите се смятат за срамни. Все пак тези неща постоянно се случват. Има ли правилен начин да правим грешки и как да се отнасяме към тях? Ето какво съветва експертът:
1. Как да реагираме правилно, когато допуснем грешка?
Няма полза да се стараем на всяка цена да избягваме грешки. Според организационния психолог Тео Венер неправилни са не грешките сами по себе си, а подходът към тях: „Хората от християнския Запад смятат за грешно всичко, което правят „рефлексивно“: например оригването или изчервяването – веднага се озъртат, за да видят дали някой не е забелязал.“ Също толкова безсмислено е желанието незабавно да изясниш въпроса за вината, вместо да продължиш напред както досега.
2. Как най-добре да подхождаме към грешките?
Венер добавя: „Не се чудете на грешките си и не се опитвайте да ги поправяте веднага. Учете се от тях.“ Това, което на пръв поглед изглежда нелогично, всъщност се подчинява на стройна система. Ако отделите малко време да размислите над грешката, едва ли ще я допуснете втори път. Но и който се е поучил от грешката си, няма гаранция, че ще избягва същото погрешно действие и за в бъдеще. „Провалът винаги е опция“, казва Венер.
3. Как по-успешно да избягваме грешките?
„Като се научите да цените силните си страни и развиете стратегии там, където не ви достигат способности“, твърди експертът. Така например на мнозина помага грижливото планиране. Полезно е също да се занимаете по-интензивно с определени ситуации, например с предстоящ доклад. „От голяма помощ е да разиграете мислено някоя важна предстояща ситуация. Елитните спортисти, добрите хирурзи и топмениджърите познават този трик и го прилагат“, казва още Венер. Освен това си заслужава да действате самоуверено и да поемате рискове – от статистическа гледна точка така се допускат по-малко грешки.
4. Нашето общество не прощава грешките. Как да се промени това?
„Трябва да практикуваме снизхождение към грешките“, съветва Венер. За разлика от търпимостта към грешки, снизхождението към тях означава да ги приемаме, а не да ги заклеймяваме. Как става това? Според експерта „възпитателите и педагозите не бива да раздуват прекалено последствията от грешките“. Чрез така наречените „try out areas“ или „свободни пространства за опити“ учителите и ръководителите би трябвало да осигурят място за грешки.
5. Как изглежда на практика позитивният подход към грешките?
Съществуват многобройни примери от практиката, например Student Project House на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Докато студентите се упражняват с триизмерен печат и лазерни резачки в „практическото пространство“, те събират идеите си в т.нар. „идейно пространство“, обсъждат ги и по този начин ги доразвиват. Венер дори смята, че има смисъл грешките да се оценяват положително и да се разглеждат като придобити знания. Това са го забелязали даже в Силициевата долина. Според статия във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг там част от успеха се приписва именно на грешките. Банкрутът се приема като добър знак за по-нататъшна инвестиция. Разбира се, това не се отнася за всички грешки. „Дори хоби градинарите знаят, че не всички изпражнения стават за тор“, казва Венер. Някои грешки са просто само неприятни.
6. Каква е разликата между заблуда и грешка?
Речниците посочват двете думи като синоними, защото и в двата случая желаната цел не е постигната. Но ако извършителят на грешката е знаел предварително какво е правилното решение, то на заблудилия се е липсвала известна информация. Ако възрастният човек обърка ляво с дясно, допуска грешка, би трябвало да различава посоките. Който в началото на една пандемия заявява, че носенето на маска не предпазва от заразяване, е жертва на заблуда. Венер пояснява: „Който обаче покрива с маската само устата си или я смъква на брадичката, определено допуска грешка“. В известен смисъл заблудите са простими, но е важно да бъдем снизходителни и към грешките. Както гласи известната поговорка: „Не можеш да направиш омлет, без преди това да счупиш яйцата“.
