Учени от Харвард: Сменянето на опашката в магазина е лоша тактика
Лоша тактика е да сменяте опашката в магазина. По този начин просто ще чакате по-дълго. До това заключение достигнаха учени от Харвардското бизнес училище.
Оказва се, че последният на опашката обикновено е по-нервен и е два пъти по-вероятно да се премести на съседна каса, дори и там да има повече хора. Вероятността въобще да се откаже от покупката пък е четири пъти по-голяма.
Какво е решението? Според учените най-добре е човек да се разсее, като заговори стоящия преди него на опашката например. Така скоро зад него ще застане някой друг.
Експериментът бил направен компютърно. Учените от казали на доброволците, че ще им отнемат само пет минути. В действителност тестът продължил само минута. Когато доброволците сядали пред екрана, трябвало да чакат, докато видят виртуална опашка.
След това можели да чакат, да се преместят на друга опашка или да си тръгнат. Около 20 процента от участниците проявили нетърпение и се преместили на друга опашка, като така чакали около 10 процента по-дълго, отколкото ако си били останали на мястото. Тези, които сменили мястото си два пъти, в крайна сметка чакали с 67 процента по-дълго.
Защо хората се държат ирационално, когато са на опашка
Междувременно наблюдения над поведението на хора в супермаркети помогнаха на учени да изяснят, защо хората започват да се държат ирационално и се суетят между опашките, забавяйки движението им, а и собственото си придвижване.
"Суетенето между опашките, постоянното местене от една в друга е абсолютно безумие, но се дължи на една-единствена причина - хората не обичат да бъдат последни. Още повече, че колкото и хора да са зад вас, това не е от значение колко бързо ще преминете вие. Тази особеност обаче влияе на психиката на човека и по правило, предпоследният е с 20% по-доволен от мястото си от последния в опашката", разказва Раян Бюел от Харвардският университет.
В последните години психолози и много други учени започнаха активно да се интересуват от поведението на човека в ежедневни и обединяващи ситуации - например при избор на стоки или когато е на опашка пред каса в магазин, а също и в автомобилно задръстване. Тези наблюдения разкрили няколко любопитни и неочаквани неща.
Например, израелски учени установили миналата година, че хората оценяват скоростта на движение на опашката не по броя хора и стоки, а според това какво място заемат покупките на лентата на касата. Това често подтиква хората да се държат нерационално, като избират"малка" опашка, съдържаща множество дреболии.
Бюел и неговите колеги разкрили корените на още един вид нерационално поведение поведение в магазините, наблюдавайки както хората на опашки, така и поведението им във виртуален аналог, който учените създали на сайт за социологическо проучване.
И едните, и другите не знаели, че са наблюдавани. Когато някой влизал в сайта, създаден от учените, той попадал на виртуална опашка, показваща неговото място и време за изчакване. Потребителите имали право да сменят опашката и да изберат друга, проверявайки текущите позиции за време и място.
Тези наблюдения разкрили любопитен ефект – най-често опашката сменяли не тези,които се намирали в най-дългата или бавна колона, а тези, които били на последно място в опашката, в която попадали първоначално.
Подобни решения в повечето случаи, както изяснили психолозите от Харвард били ирационални, тъй като хората прекарвали средно 10% по-дълго в очакване да дойде реда им за касата от тези, които били по-търпеливите. Дори и когато предприемали смяна на опашката само веднъж. Смените повече от веднъж чувствително увеличавали изгубеното в чакане време.
Корените на това странно поведение, както показала самата социологическа анкета, се криели в психологията на човека. Никой не харесва да бъде последен и в такива ситуации самочувствието и самооценката били доста по-занижени, отколкото при хора в средата на опашката.