Учени откриха вкаменелости на животни с опашки, датирани отпреди стотици милиони години. По онова време ранните риби са използвали своите подобни на ветрила опашки вместо перки, за да плуват през океаните и да се измъкнат от хищниците.
Когато тези риби еволюират в сухоземни същества, опашките им също започват да се променят.
Независимо дали принадлежат на влечуги, насекоми, птици или бозайници, опашките изпълняват най-разнообразни цели. Съвременните животни ги използват за всичко – от пазенето на равновесие до общуване и намиране на партньори за чифтосване.
Помощно средство при пазене на равновесие и придвижване
Учените смятат, че динозаврите, включително Тиранозавър Рекс, размахвали опашките си настрани, за да балансират тежките си глави и тела, докато крачат на два крака. Това движение им позволило да тичат достатъчно бързо, за да уловят своята плячка.
По сходен начин и съвременните кенгура използват опашката си, за да пазят баланс, когато подскачат из откритите пространства. Тя обаче не служи единствено за противовес на теглото им – опашката е и мощен трети крак, който им помага да се изстрелват във въздуха.
Котките и други животни, които често се катерят, разполагат с рунтави или дълги опашки, които им помагат да пазят равновесие (по подобие на въжеиграч, който държи дълъг прът).
Маймуните използват дългите си опашки, за да пазят равновесие, докато се люшкат от клон на клон в гората. Доста разполагат със захващаща опашка, която изпълнява ролята на ръце и им позволява да се държат за клоните.
Тези опашки са толкова силни, че могат дори да задържат животното във въздуха, докато то си похапва плодове и листа.
Защитен механизъм
Опашките на други животни са еволюирали в оръжия. Така например прословутата жилеща опашка на скатовете им позволява да се защитават, когато ги нападне хищник.
Отровните гърмящи змии имат рогови припокриващи се сегменти от изсушена кожа по опашката си, която издава тракащи звуци, когато я разтърсят. Това предупреждава всяко едно животно, което би могло да застраши гърмящата змия, че тя се готви да нападне.
Множество насекоми също имат опашки, но те са еволюирали независимо от останалите гръбначни животни като рибите и бозайниците. Повечето опашати насекоми използват опашките си, за да снасят яйца или за да жилят и парализират гостоприемниците или плячката си. При някои животни, например осите, опашките могат да правят и двете неща – определени паразитиращи оси снасят яйцата си в гостоприемник.
Тревопасните животни, като например бизоните в Северна Америка и гнутата и жирафите в Африка, имат опашки с кичури дълги косми, които размахват, за да пропъждат комарите и други насекоми, които ги притесняват. Домашните крави и конете също разполагат с подобна опашка.
В хода на своята еволюция гърмящите змии са се сдобили с опашки, които представляват своеобразно средство за защита. Снимка: Alexander Wong / Shutterstock
Средство за общуване
Птиците използват своите пернати опашки, както за да пазят равновесие, когато са кацнали по клоните на дърветата, така и за да завиват и да намаляват ефекта на съпротивлението, докато летят. Някои дори използват своите опашки като средство за ухажване.
Пуйките и пауните са може би най-впечатляващи в това отношение – мъжките пуйки и пауни разгръщат своите цветни пернати опашки, за да привличат женски партньори.
Животните, които живеят и ловуват в групи или на стада, като вълците например, си служат с най-разнообразни позиции на опашката, за да покажат своя ранг.
Кучетата, които са потомци на вълците, също използват своите опашки, за да общуват. Вероятно сте виждали как кучетата махат с тях, когато са радостни.
Защо вие нямате [опашка]?
Въпреки че хората [днес] не разполагат с дълги захващащи се опашки по подобие на маймуните, или пъстроцветни пернати опашки като тези на пауните, нашите предци всъщност са имали опашки.
Учените вярват, че тези опашки са изчезнали при нашите предци преди около 20 млн. години. Веднъж щом са започнали да ходят изправени, те вече не са се нуждаели от опашки, с които да пазят равновесие.
Автор: Майкъл А. Литъл (Michael A. Little), почетен професор по антропология (Professor Emeritus), Бингхамптънски университет (Binghamton University, State University of New York).
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейния автор. Прочетете оригиналната статия тук.
