Композицията изобразява Страшния съд, с всяка душа, която Арахангел Гавриил и един дявол премерват според делата и отделят наляво или надясно по опашката към рая или към ада. От горе седи Иисус като цар.
Най-отгоре е каменна розетка с диаметър 10м, на която е изобразена Дева Мария- патрон на катедралата. Интересни са и 28-те статуи на Израелските царе по средата. Това обаче са статуи-дубликати, защото оригиналите са обезглавени по време на Революцията и сега седят кротко в един известен музей наблизо. Разбира се, такива подробности не са интересни на хората от огромната опашка, защото статуите-дубликати стават за снимки и селфита, а това в наше време е почти единственото необходимо и достатъчно условие за посещение на което и да е място.
Фаворити за снимки от вътрешността на катедралата са огромните витражи. Както и останалата част на катедралата, те са изработени в класически готически стил и безсъмнено постигат целта си – карат те да се чустваш малък, притеснен и незначителен.
Цялата катедрала е отворена за кръгово движение – от входовете, през столовете за 3 000 души в централната част, през коридорите зад олтара до входа за органа и обратно до изходите (съседните на входовете врати). Мен лично най-много ме впечатлиха дървените статуи, които опасват задната част на олтара и разказват на неграмотните християни от средновековието за какво се отнася Библията. Позасмях се, защото знаем, че Богородица е родила без родилни болки, но никога не съм си представяла, че може да е толкова отегчена преди раждането на Младенеца (ляво, лежаща). Липсва ѝ само пилата за нокти.
Има прекрасни макети и плакати, които разказват историята на построяване на катедралата.
Най-приемливото място беше интимен параклис в ляво от олтара.
Нищо духовно не изпитах в тази катедрала – беше ми студено и неуютно през цялото време, а пробата на звука, която течеше в момента като че ли целенасочено гонеше хората с нетърпимо високия си тънко пищящ тон. Тръгнах си по-ентусиазирано, отколкото дойдох.
Поемам Париж на малки порции, като торта, при всяко идване. Гледам да не преям, пазя си да имам за по-дълго време. Исках обаче отдавна да направя две неща, които аз считам за задължителни, ако се пребивава в Париж.
