Едното е да се разходиш из Париж денем. Пеша. Заповядайте на разходката с мен.
Букинистите до Сена. Търгуват тук от средновековието, от 1500г., били са преследвани за предлагане на протестантска литература в католическа Франция. За да станеш един от тях се чака средно 8г. след подаване на молба в общината. Истински бум букинистите изживели след Революцията, когато много от библиотеките на благородниците били буквално разграбени и разпродадени около Сена. Букинистите са носели зелените кутии на гръб и всяка сутрин ги закачали с тънки кожени каишки за парапетите на мостовете. Това било неудобно и те започнали да подпират кутиите по камъните, което не се понравило на общината – воювали миролюбиво няколко века по този въпрос. Днес всяка метална кутия с книги, магнити и постери е закрепена точно за един камък (€100 наем на година всеки) на парапетите около Сена – право, за което букинистите са се преборили окончателно в края на 19в. При започване в бизнеса всеки букинист получава четири кутии със специален размер и дизайн, като поддръжката им е отговорност на букиниста – например заплащане на специалната зелена боя, с която преди са боядисвали трамвайните мотриси на Париж, а днес се ползва ексклузивно за кутиите на букинистите около Сена. Всички стоки си стоят в кутията всяка нощ, букиниста е задължен да работи поне четири дни в седмицата, с работно време по лична преценка. Ако не е сериозен може да загуби разрешителното и друг да заеме мястото му. Цените на стоките тук са по-ниски от сувенирните магазини. Никак не съм по сувенирите, но това е Париж, не мога да мина от тук безразлична. Купих си кутия за очила с принтирана отгоре Парижка стилизирана панорама. Още се колебая шикарна ли е или класически Парижки кич. Това колебание само по себе си дава и очевидния отговор.
Да продължим с разходката из добрите квартали на центъра. Зелено правоъгълниче на две преки от Айфеловата кула. Сигурна съм, че подстригват тревата с нокторезачка.
Един прекрасен, широк площад с малка градинка в центъра и жилищни сгради из улиците наоколо.
В подобна сграда има апартамент Серена Уилиамс. Много удобно и елегантно – непостижима за други места комбинация.
Магазин за очила- един от многото кокетни магазини из тези квартали.
На живо е още по-красиво и спокойно. Много чисто и скъпарско, личи си на всяка крачка.
Неделен следобед. Правилното място в правилното време да се поседне за малка почивка.
Пекарна, която работи и в неделя. Бих живяла над такава, за да вдишам постоянно аромата на прясно изпечен хляб, ванилия, канела и карамел, която се носи от всяка Парижка пекарна. Единственият проблем е, че след време ще трябва да ми носят храната горе, защото няма да мога да излизам повече навън дори ребром през вратата. В тази неделя, като за един път си купих цяла плоска франзела и… я изядох по пътя.
Зад ъгъла стоеше свирепо куче-пазач и наблюдаваше цялото кръстовище за нередности. Изглеждаше безмилостно в решителността си, но и прозореца зад гърба му беше оставен леко открехнат – не казвам за отстъпление, а за всеки случай…
Второто нещо, което трябва да направиш, когато си тук, е да се разходиш из Париж нощем. С превозно средство, което да кара някой друг. Успяхме да го направим при това отиване и съм наистина много доволна.
Разходката си заслужаваше. Шофьорът се оказа разговорчив и ни разказваше интересни неща, докато обиколихме най-важните места.
Автор: Йорданка Трон / vitoshaword.com
