Въпросът за емоциите вълнува всички. Може би това е така, защото именно емоциите са тези, които ни свързват със света и с другите хора чрез невидими нишки, и често се чувстваме безпомощни и неспособни да контролираме тези нишки. Тантра* дава решение на този проблем. Но често ние подменяме тантра с банално подтискане.
Американският комик Джек Бени се беше пошегувал: „Ние с жена ми Мери живеем заедно вече 47 години. Нито веднъж не сме се скарали достатъчно сериозно, че да помислим за развод. За убийство – да! Но не и за развод.“
За съжаление, когато започнах да медитирам – това бе преди 20 години – аз не знаех нищо за тази шега. Затова искрено вярвах, че ако една от задачите на практиката се състои в това да ме научи да трансформирам негативните си емоции, то критерий за успех на практиката ще бъдат отношенията ми с мъжете – хармонични, открити, искрени, леки, радостни (мисля, че сами можете да продължите този идеалистичен списък). Така че аз ще медитирам, а отношенията ми от само себе си ще се променят към все по-добро.
Освен това всички духовни учители, при които ходих по семинари, често повтаряха, че емоциите сами по себе си са просто енергия, която нашият ум украсява по определен начин, превръщайки ги в позитивни и социално приемливи или в негативни и като следствие – осъждани. И още ни учеха, че емоциите – особено тези, които е прието да се смятат за негативни – имат огромна енергия и потенциал за развитие и ако се научим да разпознаваме тази енергия още в зародиш, ще съумеем да превърнем гнева в яснота и мъдрост, а отчаянието – в състрадание.
Звучи прекрасно. И напълно съм съгласна с тези твърдения. Но ето в какво е номерът – за да трансформираш гнева в ясност и откриеш неговия потенциал, трябва първо да забележиш и признаеш този гняв в себе си. Дори момента на зараждането му.
Но ако от детството си сте се научили виртуозно да избягвате собствените си негативни емоции или „да не ги забелязвате“ – просто защото те не се одобряват в социума – то ще храните илюзии, че сте го трансформирали, докато не се проявят във вид на депресия, психосоматически болести или неприятности. А духовната практика, вместо да ви помогне да се освободите от тези илюзии, само ще ги подхрани.
Когато поредната ми връзка завърши с раздяла, аз за първи път в живота си отидох при психолог – напълно преобразувала гнева си, обидата и болката в приемане и редовно медитираща, аз защо ли все пак не можех да ям, да спя, изобщо да живея. Психологът ми предложи да напиша вертикално всички ужасни постъпки на бившия ми приятел. И да се ядосам много. Аз я погледнах с любов и състрадание – беше ясно, че тя милата, не знаеше нищо за основните принципи на тантра.
Сега, след почти 12 години, съм благодарна на себе си, че останах и продължих да ходя при нея, а на нея й стигна ума, търпението и чувството за хумор да ми покаже колко ловко моят ум е крил от мен същите тези мои емоции, прикривайки се зад маската на любяща доброта.
Често правим това: избягваме конфликти, не изразяваме своите истински чувства и желания, съгласяваме се на по-малко, мълчим, когато искаме да крещим или обратното, крещим, когато е по-добре да помълчим, загрижени сме, когато просто трябва да оставим човека намира – този списък можете да го продължите и сами, нали? Струва ни се, че ние правим това за другите – ние тях пазим. А много по-често ние пазим себе си – от това да не видим своето Его.
Отне ми много години докато разбера, че резултатът от моята духовна практика не води обезателно към хармония и просветление. Поне не веднага. В началото срещах Егото си без грим – яростно, ревниво, страстно, ранено, защитаващо се, тревожно, контролиращо. Много, много далеч от благия духовен идеал.
И тогава резултат от практиката ми е, че изведнъж се оказвам готова да го огледам от всички страни и с любов – без да се стеснявам от него, без да се опитвам да му запуша устата или да го изпратя на предния семинар. И чак тогава може да започне трансформацията – това, което е било скрито да се появи на бял свят и да започне да се изцелява. И само в този момент започва и самата тантра, а не разговорите за нея.
Затова ако в началото вашата практика (йога, ци гун, медитация) вместо да ви помогне да навлезете в нирвана, изкарва на повърхността всичките ви демони, не се опитвайте да ги върнете обратно. Това означава, че практиката работи. Дали да се запознаете с тях сами или да се обърнете за помощ към психолог – решавате вие. Но каквото и да сте решили, това ще бъде едно от най-важните и прекрасни запознанства в живота ви.
Провървя ми – сега живея с човек, който от време на време ме кара да се замислям за убийство. И чувствата ни са взаимни. Благодарение на това ние си помогнахме един на друг да открием в себе си много тъмни „задънени улички“ и „прашни килерчета“, където по-рано не ни стигаше смелостта да се пъхаме с нито един от предишните си партньорите – малко са тези, които са готови да рискуват в живота си заради друг човек. Тук, знаете ли, е необходима истинска любов.
Е, и редовна практика.
Анастасия Гостева / www.vnimatelnost.com
Превод от руски Таня Темелкова / my-spirala
* Тантра (санскрит: तन्त्र; "изтъкавам" обозначаващо връзка, цялост). Тантра се занимава с духовни практики и ритуални системи, чиято цел е освобождение от незнанието и цикъла на прераждането. Тантрическото движение оставя своето влияние върху религията бон, индуистките будистките и джайнистките религиозни традиции. Тантра в различните си форми съществува в Индия, Непал, Китай, Япония, Тибет, Корея, Камбоджа, Бирма, Индонезия и Монголия.
