Жаркото августовско слънце вече напичаше поляната и повечето бяха налягали под сенките на вековните дървета, търсещи прохлада и почивка. Кой дремеше, кой хапваше, всички използваха горещината да поседят и събираха сили за вечерта. Група млади, принудени от правилата на събора да не ползват телефоните си, не знаеха какво да правят щом не можеха да скролват, чатят, записват за тикток, дори селфитата бяха забранени. Въпреки че се потяха под народните носии, станаха да поразгледат тезгясите, пред които заради обедното слънце не се трупаха хора. Едното от момчетата забеляза една хубавица, висока и стройна, с черна гъста плитка и повлече приятелите си към нея. Момичето пренареждаше масата пред себе си, на която бяха изложени мекици, тиквеник, ябълник, печена тиква със сливи, пълнени ябълки с мед и орехи, бяло сладко, сладко от рози, хлебчета и питки, биволско мляко със сладко от горски плодове в малки глинени гърненца, медени и морковени мини тортички, крем от тиква, карамелизирани круши и ябълки. До нея се появи още една девойка, със същата фигура и красота, но русокоса, която започна да допълва леда в щайгите с млекцата. Приближавайки се до тях, момчетата видяха и трета хубавица, която пък редеше бутилки с плодови вина и медовина. Нейната коса беше кестенява, с червени отблясъци на слънцето. Също като останалите две беше на плитка и с цветен венец на главата си. Момчетата се сбутаха един друг ухилени, че за всеки има по момиче. Спряха пред масата им и заоглеждаха младите жени с дълги бели ризи, обрамчени с нежна бродерия и пристегнати в кръста с престилки, вместо изложените вкуснотии. Облеклото им се отличаваше с изящество и майсторлък на изработката, но момчетата забелязваха други неща, като например как се очертаваха извивките на телата им под фината тъкан.

- Да ви предложим тиквеник? - чернокоската привлече погледите им към лицето си -  Или може би мекици със сладко? Всичко си произвеждаме сами.

- Може би по-късно, преяли сме - отговори най-високият сред тях и положи ръка на корема си, който дори и скрит зад намотания пояс, си личеше, че е стегнат.

- Тогава може би нещо по-леко като плодове или мляко? - замахна с ръка над глинените гърненца блондинката.

- А може би малко вино, подпомагащо храносмилането - лукаво се усмихна червенокоската.

Младежите откачиха металните си канчета, които всеки получаваше на входа на фестивала срещу депозит. После, който искаше можеше да си го задържи за спомен или да го върне и да си получи парите обратно.

- Аз съм Дарена между другото - представи се младото момиче, докато им наливаше на всеки от различна бутилка,  - а това са сестрите ми Верена и Радена - каза посочвайки към чернокосата, а после и към блондинката.

Момчетата също споделиха имената си - Стоян, Здравко и Траян, а Радена се доближи до тях с гърненце биволско мляко в едната ръка и лъжица в другата. Загреба от гъстото мляко с боровинки и поднесе на всекиго, а те не можаха да ѝ откажат. Закачаха се, докато нямаше клиенти, но със скриването на слънцето зад хоризонта, хората се раздвижиха и започнаха отново да обикалят масите с изложените по тях неща. Тримата оставиха сестрите да работят, като се разбраха по-късно, когато започнат танците, пак да се видят.

- Изглеждат ми подходящи - каза Радена.

- Не съм сигурна - потупа се замислено с пръст по устните Верена.

- И на мен много ми харесват, особено Траян - замечтано вметна най-малката Дарена.

Сестрите ѝ врътнаха очи и се върнаха към обслужването на трупащите се хора пред масата им.

Когато слънцето се скри и бяха разпродали всичко, хубавиците се отдадаха на веселбата, впуснаха се в хората и надиграването. Не след дълго трите момчета ги намериха и всеки си дръпна настрана момичето, което си беше заплюл. Верена беше по-студена и сдържана, уморена вече от всички тези събори и фестивали, Радена бе умерена, отдаваща се на моментните емоции, но Дарена бе нетърпелива. Това бе едва третия ѝ събор и още не бе се наситила на мъжкото внимание. С Траян се бяха усамотили по-далеч от хората и шумотевицата, и се смееха, докато си крадяха закачливи целувки един от друг. Момичето се беше настанило в скута му, с разтворена на гърдите риза и потръпваше, дали от хладния ветрец или от допира на младия мъж, сама не можеше да каже. Изведнъж луната се скри зад единствения облак на иначе ясното небе и се разнесе протяжно бухане на някаква нощна птица. Дарена отдръпна лице от устните на Траян и се заслуша. Изправи се рязко и заоправя ризата си.

- Трябва да вървя, стана късно, моите ще се притеснят.

Момчето се изправи с мъка и ѝ подаде ръка, за да я изпрати.

Когато Дарена шмугна червеникавата си главица в палатката им, сестрите ѝ я изгледаха начумерено от постелките си на земята.

- Гледай я каква е нахилена! - сопна се Верена.

- Две думи поне успяхте ли да си размените? - попита Радена.

- Не. Не са ми необходими думи, за да знам, че е подходящ - здрав и силен момък е - оплези им се малката.

Следващият ден мина по същия начин, сестрите продаваха божествените си десерти и вина, а момчетата ги наобикаляха и задяваха. Вечерта мина в танци и сладки целувки. Уговориха се на третия ден от фестивала, момичетата да ги заведат до един живописен водопад, който образувал малко езерце и не бил познат на туристите. Сестрите сложиха храната, която остана непродадена в кошници, взеха няколко бутилки вино и когато момчетата дойдоха, всички заедно потеглиха към тайния водопад. След около час вървене, което не се усети заради закачките и шегите, пред тях се разкри омайващата красота на водопад с кристални води, спускащи се между изсечените скали.

Момчетата опънаха одеало под сянката на една върба току до езерцето.

- Нека първо да поплуваме, че е много горещо - предложи Дарена и без да дочака отговорите им, хвърли ризата си и пристъпи в хладката вода само по бикини.

Траян не чака много, за да я последва. Останалите се спогледаха, подсмихнаха се и също се присъединиха. Поплуваха в освежаващите води на езерцето, пръскаха се като малки деца, а когато силите им започнаха да ги напускат, излязоха на брега. Момчетата си останаха по боксерки, а момичетата нахлузиха ризите си, които залепнаха по мокрите им кожи и така изглеждаха по-привлекателни, отколкото ако бяха останали голи. Хранеха се един друг, всеки преплел крака с половинката си. Стоян облизваше крема от тортата, полепнал по пръстите на Верена, Здравко поемаше плодовете от устните на Радена, а Дарена размазваше мед по устата на Траян и го облизваше после, като от време на време го гризваше игриво. Към залез тя се изправи, изхлузи ризата си и го затегли към езерото отново. Заведе го под водопада, протегна ръка под водите му и след секунда изчезна. Дръпна Траян за ръката и той също се изгуби зад водата. Оказа се, че там се спотайва малка пещера. Дарена го придърпа в обятията си и му поднесе устните си за целувка. Езикът му си проправи път между тях и вкуси сладостта на билковия мед. Връхчетата на гърдите ѝ се допираха до стегнатото му тяло, а ръцете ѝ, все още неумели, но нетърпеливи, се спуснаха надолу по торса му. Момчето разплете плитката ѝ и прокара пръсти през гъстата ѝ коса. Дарена се отдаде на ласки с него, докато не се спусна нощта и не изгря пълната луна. Толкова се бяха увлекли, че нито той, нито тя усетиха кога е започнал да се вдървява. Краката му се вкорениха в каменистата почва, гърбът му се съедини със скалата, на която се беше подпрял, сякаш е бил там векове. Момичето усети как кожата му загрубя под пръстите ѝ и сърцето му престана да бие. Все още дишаше, но по друг начин. Сега дишаше с цялата земя и за нея, вместо да хаби и замърсява въздуха ѝ с присъствието си. Вече беше полезен. Дарена се освободи внимателно от обгърналите я клони, само до преди миг човешки ръце. Погали кората на младото дърво, там където беше и все още се различаваше лицето на Траян, застинало в нещо средно между наслада и ужас. Момичето долепи устни до стъблото и го целуна за последно. Премина през водната завеса, преплува езерцето и се присъедини към сестрите си на поляната. Веднага забеляза двете нови дървета - едното на няколко крачки от събратята си, явно усетил се какво става и в опит да избяга, се беше вкоренил на полянката, с разперени клони. Щеше да пази сянка на тези, които идваха на пикник тук. А другото, полегнало и извиващо се нагоре, под клоните на отминалите момци, щеше да се бори с тях за слънчевата светлина.

- Тръгвайте, аз ще ви настигна - каза Верена и се скри от погледите на сестрите си измежду дърветата.

- Колко години ще ѝ трябват, за да го прежали? - попита най-малката.

- Едва ли някога ще може - отговори ѝ Радена. - Била е влюбена, не е имало кой да ѝ каже какво се случва, когато самодива целуне мъж по пълнолуние.

Двете сестри се хванаха за ръка и оставиха Верена сама с мъката ѝ. Тя намери дървото, което би познала и сред всички дървета на света. Прокара ръка по кората му, все още млада и здрава. Опря лице в него, а под пръстите си усети дървесен сок, сякаш дървото плачеше заедно с нея. Поседя минутка, след което настигна сестрите си и ги прегърна през раменете.

- И така, решихте ли накъде се отправяме сега?

Автор: Даниела Тенева