"Работи ли, не го пипай" - един страхотен фентъзи разказ на O B S C U R I A

В пролуката между каменните фасади на две къщи Калида и Изидор с мъка сдържаха смеха си, докато надничаха към старата книжарница, засенчена от островърхите куполи на БиблиоТех, чиито цветни стъкла пречупваха следобедното слънце под причудливи ъгли. По калдъръмения тротоар пред сградата двама Библиотекари обикаляха напред-назад с нервно сумтене.

Единият разрови фугите около два камъка с острия връх на бастуна си.

– Никъде го няма. Трети монокъл – изпухтя. – Трети монокъл губя този месец.

Като придържаше черния си цилиндър, другият се наведе да изследва настилката.

Калида сключи пръсти около издирвания монокъл дълбоко в джоба на панталоните си и сръчка Изидор.

– Да вървим, преди да са ни видели.

– Чакай.

Изидор се приведе напред, заслушан в разговора на Библиотекарите.

… и никак няма да се хареса на лорд Пърсивал ако закъснеем, особено днес – казваше Черният Цилиндър.

– Вече сме закъснели – Библиотекарят с бастуна извади от жилетката си джобен часовник на лъскава верижка и отвори капака му. Разнесоха се началните ноти на „Бог-Архитект да пази Когитатора“, след което часовникът обяви времето и им пожела приятен ден. – Трябваше да сме в Общината преди половин час, но не бих се притеснявал. Лорд Пърсивал е прекалено зает да крои планове как да напълни джобовете си покрай идващата Техническа Поддръжка. Няма дори да ни забележи.

Черният Цилиндър намести копчетата на ръкавелите си - позлатени орнаменти върху месинг на стойност три, най-много четири етерокрони, отбеляза опитното око на Калида.

– Празни слухове. Поддръжка не е имало от сто и осемдесет години.

Библиотекарят с бастуна вдигна рамене. –Според лорд Пърсивал всички признаци са налице: осветлението навсякъде в Етериум премигва и е притъмняло, машините изгасват и се включват от само себе си, а енергийните полета около Арканум изглеждат опасно отслабнали.

– Така е– прошепна Изидор. –Нещо се случва с Когитатора. Снощи в Часовниковия Окръг трите кули потрепнаха и изчезнаха за минута, после пак се появиха. Мислех, че полудявам.

Калида стисна ръката му. От уроците в Съботното Училище, където бяха израснали двамата, си спомняше много малко за периодите на Поддръжка, освен че се случваха без предупреждение и на случайни интервали. Не помнеше мистериозни изчезвания на цели сгради.

– Може би това е само началото. И после ще дойде мрак. Нали се казва ‘В свещените часове на Възстановяване, щом Когитаторът изпадне в покой, намираме утеха в тъмнината’… как беше по-нататък?

– "…защото предвещава обновление и напредък."–довърши Изидор.

– Транспорт– Черният Цилиндър махна към минаваща карета, теглена от малък локомотив, обвит в облаци пара – Транспорт, моля.

– И това не е всичко. Чу ли за фабриката край Старото Пристанище?– побутна го другия, докато се качваха по орнаментираните стъпала към отворения вагон. –Затворила е. Преди седмица механиците отишли на работа една сутрин и я намерили изоставена. Просто така. Изоставена, все едно не е извършвала дейност от векове.

Калида наостри уши, но тракането на потеглящите колела и свирката на локомотива заглушиха останалото. Монокълът в джоба ѝ щеше да им осигури вечеря за няколко дена, обаче във фабриката може би щяха да намерят всякакви скъпоценности без да им се налага да полагат много усилия.

Очите на Изидор грейнаха.

Дръпна Калида за ръкава и се затичаха след каретата. Скочиха на задното стъпало преди локомотивът да успее да набере скорост. Релсите ги понесоха през тесни улички, където от артизански пекарни идваше аромата на хляб и прясно изпечени сладкиши със стафиди и сушени череши. Под топлия вятър, навяващ жълти и зелени листенца от цъфналите дървета по тротоарите, Калида свали качулката на наметалото си и остави косата си да се вее. Вдигна палец към група колоездачи, надбягващи се покрай тях – ако се пресегнеше, можеше да пипне развяващите се знаменца от железните им защитни шапки. Изидор поздрави две достопочтени дами, излезли на разходка в дълги рокли с кринолин и шарени чадърчета. Едната помаха обратно с механичната си длан, чиито жици избръмчаха.

Какофонията от викове на търговци, съскане на пара и дрънчене на метал далеч напред им каза, че наближават сърцето на Етериум, Централния Градски Площад. Минаха покрай Шепнещата Галерия, после покрай елегантните сгради на различните Академии, зад чиито витражни прозорци щъкаха изследователи и учени, заети с проектите си. След последния Салон на Театъра релсите се издигнаха по моста над Ботаническите Градини и се спуснаха недалеч от Фонтаните, където вода бликаше от разперените крила на огромни месингови дракони и течеше по пърхащите листа на богато украсени автоматични цветя.

Веднага щом каретата забави ход близо до позлатената мозайка на сградата на Общината, Калида и Изидор слязоха, преди Библиотекарите да ги забележат, и побягнаха към лабиринта от алеи и пътеки, водещ до оживената Южна Гара.

Под сводестия купол таблото с графика изброяваше сложната мрежа от маршрути, свързващи частите на града. Пътуването до Старото Пристанище отне голяма част от следобеда, смяна на влак след влак през шумните квартали и дръзка игра на криеница далеч от погледа на кондукторите в най-далечните кътчета на мотрисите, където пламъкът на газовите лампи не успяваше да огрее.

Последният влак, очукана грохнала реликва, скърцаше и стенеше докато криволичеше към покрайнините на Етериум. С всеки изминат метър пейзажът се променяше, все по-пуст и тъмен. Забързаният живот на града избледня пред шума на разбиващи се в брега вълни откъм Пристанището.

Спирката пред портите на фабриката дремеше - толкова остаряла и изоставена, колкото и самата фабрика. Счупени прозорци зееха от тухлените стени. Вратите стояха широко отворени. 

Изидор и Калида се спогледаха.

– Какво се е случило тук? – Калида прескочи дупка, образувала се в паважа.

Изидор я последва. –Прилича на времева аномалия от старите приказки. Не знам. Дано не се разпространи в града.

Калида потръпна.

Вътре въздухът беше натежал от мириса на ръжда, която не би могла да се образува само за седмица. В полумрака на цеховете корозиралите машини хвърляха изкривени сенки по стените.

След няколкочасова обиколка нагоре-надолу по етажите и подробен оглед на всички помещения, до които можеха да се доберат, Калида се облегна на един от високите рафтове до стените.

Изидор срита купчина отломки на пода, натрошени стъкла, зъбчати колелца и разни счупени части.

– Нищо няма да намерим.

– Да се връщаме. Само минутка почивка и тръгваме.– Калида отпусна глава назад и едва не падна, защото рафтът зад нея поддаде и се стовари с трясък на пода заедно с напуканата мазилка на стената. Успя да отскочи настрани.

Изидор надникна в празната стаичка, която се разкри пред тях.

– Какво е това място?

Не приличаше на нито една друга част от фабриката - чисто и недокоснато от заобикалящата разруха.

– Виж там, виж там– посочи Калида към най-далечния ъгъл, полуосветен от слабо блещукане, и грабна метален прът от останките на рафта.

Приближиха предпазливо. Калида побутна осветения район и изписка, когато светлината се размърда, изтърколи се към тях и спря в краката им. Идваше от сфера, не по-голяма от човешки юмрук, направена от непознат блестящ метал, преливащ в различни цветове.  
Двамата клекнаха до необичайния предмет. Калида прокара пръст по повърхността, украсена със сложни гравюри и антични знаци.

– Най-вероятно древна кутия за разни фини чаркове. Може да ни донесе добри пари.– заключи Изидор, след като проучи всички страни на сферата, потупа я тук и там, но не можа да я отвори. 

Отгоре се разнесе монотонният рев на минаващ дирижабъл. Изидор се ухили. –Ако успеем да я продадем, първото нещо, което ще направя, е да купя билети за поне една небесна разходка.

Сърцето на Калида трепна. –А аз карти за БиблиоТех за година или две.
 
 
***
 
 
Пренощуваха в скривалището на Изидор зад зида на бакалията в Часовниковия Окръг, откъдето успяха да отмъкнат парче сухо сирене и половин стар хляб за вечеря, преди собственика да затвори за през нощта. С част от следващите изкарани пари, с тези от бъдещата продажба на монокъла и сферата, Калида щеше да купи свястна вечеря. Печени картофи, и масло с подправки, и бекон, и доматен сос. 

– И пресни гевреци. От хрупкавите– добави Изидор.

А останалото щяха да запазят за след месец - навършваха тринадесет в една и съща седмица, Калида преди Изидор - за кексчета с малини, сметана и ванилов крем от гостилницата на върха на Ботаническите Градини. Терасите там предлагаха гледка към цял Арканум.

Усмивка озари лицето на Изидор.

Загърната в наметалото си, Калида се унесе, но се будеше през час да провери дали трите кули в далечината са все още на мястото си и дали Часовниковият Окръг не се е състарил мистериозно.

Изидор спеше, стиснал сферата, чието сияние отслабваше и се засилваше в ритъм с дъха му.

Събуди ги звън откъм кулите. Отмерваха сутрешния час, но вместо розовото сияние на слънчевия диск на хоризонта, полумрак обвиваше града. Около сградите пълзеше бронзова мъгла.

Калида разтърка очи. –Това ли е? Значи е вярно. Толкова скоро?

Небето смени цвета си в яркосиньо, зелено, сиво, преля в непрогледно черно и настъпи пълен мрак.

Изидор постави сферата между тях, така че да осветява лицата им.  –Така ли започва Техническата Поддръжка?

При въпроса сферата се размърда, издаде вибрация и още една, последвана от кратка поредица бирбипкания. Изидор и Калида подскочиха.

– Техническата Поддръжка започва с идентификацията на проблема, ако има такъв, и продължава с проверка на модулите и външното оборудване – дойде метален глас от мигащите шарки – за да се определи какво би могло да се нуждае от ремонт, замяна или подобрение. Поддръжка може да бъде извършвана редовно или при настъпване на необходимост, за да се гарантира непрекъснатата работа на Когитатора и да се предотврати появата на неизправности. Желаете ли да изброя основните стъпки, необходими за инициирането на Режим на Поддръжка?

– Бог-Архитект и Неведомият му Код– ахна Изидор. – Това е мини-когитатор. Механичен мозък.

Калида вдигна сферата, за да разгледа цветните светлинки, играещи по гравюрите. В Съботното Училище имаха мислещо устройство, но изглеждаше съвсем различно.

– Трябва да го продадем още днес. Забранено е да притежаваш изкуствен мозък за лично ползване. Опасни са.

– Няма ли да е по-опасно да го продадем?

– Всеки модел механичен мозък има потенциала да бъде опасен– обади се сферата –в зависимост от това как се използва. Когитаторите нямат съзнание, чувства, мотивация и способност да действат по независим начин, следователно не могат да представляват заплаха по начина, по който може да представлява заплаха човек със собствена воля и намерения. Изкуственият интелект е инструмент в ръцете на хората. От тях зависи как ще––

Тътен, идващ откъм кулите, заглуши непоисканото обяснение. Земята се разтресе. Калида дръпна Изидор, Изидор сграбчи сферата и избягаха към павираната улица на няколко метра от олюляващия се зид.

– Какво се случва?

Дневна светлина обля града; слънцето изскочи от нищото в най-високата точка на зенита си, а зад него надничаше луната.

Сферата присветна и замълча. След няколко примигвания изписука. –Нарушен е главният технически закон.

– Какъв закон?

– Главният технически закон е формулиран от Бог-Архитект и е предназначен да регулира безопасното и отговорно използване на Когитатора. Пълният вариант на закона се смята за прекалено комплексен. В миналото е подлежал на широко обсъждане и интерпретация, довели до създаването на кратка версия, сведена до пет разбираеми думи: Работи ли, не го пипай.

– Някой е повредил Когитатора– Изидор надвика звъна на кулите, които биеха едновременно сутрешния, обедния и вечерния час. 

Къщите от двете страни на улицата избледняха и изчезнаха заедно със слънцето, за да се появят отново в сумрак, променени, полуразрушени, обрасли с мъх и див бръшлян. В небето изсвири тревога непознат летателен апарат, наподобяващ метална птица, а от дясната му страна профуча дирижабъл, обхванат от пламъци. Над зида се материализираха релси. Нагоре по тях препусна лъскав влак с корпус от сребърен филигран. 

Луната нарасна, изпълни небосклона - позната и чужда, обградена от коралово хало. Издаде гръмовно бръмчене и избухна в милион огнени светулки.

Падащите парчета луна се стопяваха, преди да изминат целия път до земята, но Изидор и Калида се проснаха на паважа и покриха главите си с ръце.

Сферата издрънча до тях. –Правилно.

– Кое е правилно, за Бога?– извика Калида.

– Последните ви думи. Когитаторът не е в пълна изправност. Ератичното му поведение се дължи на неуспешен опит за промяна на параметрите, изграждащи света, предимно политическите структури в базите данни. Регистрираните грешки преди срива показват многократни заявки за удължаване на мандата на лорд Пърсивал Дъдли като градски управник и прехвърляне на пълната отговорност за Когитатора в негово правомощие. Желаете ли да изброя кои модули са били засегнати вследствие на неоторизираните действия?

– Има ли значение?– Изидор се изправи до седнало положение. Отгоре светулките продължаваха да се изсипват над Часовниковия Окръг. –Какво означава всичко това?

– Лорд Пърсивал се е опитал да си подсигури пълна власт над Етериум– надигна глава Калида, преди механичният мозък да отговори. Огнено късче се приземи върху бузата ѝ и изчезна. Не пареше. –И затова сега Когитаторът е развален. А света? Какво ще стане със света?

– Чакай малко– Изидор побутна сферата. –Откъде разбра за повредата? Имаш ли достъп до Когитатора? Можеш ли да помогнеш?

– Диагностика в прогрес.– Светлинките на сферата замряха до предишното бледо пулсиращо сияние.

Хаосът около тях не спираше. Мъже, жени и деца тичаха в различни посоки с разтревожени викове: някои от плът и кръв, някои видения от минали и бъдещи епохи, прозиращи под фасадата на сградите. Кулите потънаха в земята сантиметър по сантиметър и замлъкнаха; шуртенето на вода и скърцането на механични листа замени звънът на часовниците - по незнаен начин Фонтаните се появиха на тяхно място в средата на часовниковия площад. По тротоарите израснаха екзотични храсти и дървета, никога невиждани в Етериум.

– Повредата не подлежи на поправка– констатира сферата. –Данните в три модула са необратимо увредени. Налага се възстановяване от Архив.

Калида смръщи вежди. –Какъв Архив?

– Архивът е резервно копие на симулацията в основните модули на Когитатора. Последният Архив е бил създаден като предпазна мярка в момента на неразрешен достъп и се съхранява на сигурно място.

– Къде се намира?

Сферата светна, потъмня, пак светна и избипка няколко пъти. Мислеше. Накрая каза: –Аз съм Архивът.

– Бог-Архитект! Защо си мълча досега? Направи нещо.

–Желаете ли да инициирам възстановяване? Важно е да вземете под внимание, че всички промени, направени след създаването, ми ще бъдат изгубени. Моля, потвърдете.

– Потвър––
– Не още– спря я Изидор. Обърна се към сферата. –Какво ще стане с теб след това? Във фабриката ли ще се върнеш? Ще можем ли да те намерим?

Ще можем ли отново да те откраднем и да те продадем, питаше Изидор. Калида скри напушилия я смях. Въпросът, колкото и абсурдно да звучеше в настоящата ситуация, бе прагматичен.

– Като мярка за сигурност животът на Архивите е ограничен до тридесет дена. Желаете ли да изчисля процента вероятност за бъдеща среща сред възстановяването?

Изидор въздъхна. –Сбогом, небесна разходка. Сбогом, кексчета с малини.

Калида не сметна за нужно да изтъкне факта, че ако Когитаторът не работеше, нямаше да съществуват никакви кексчета или небесни разходки. Нито пък БиблиоТех, нито Етериум, нито самите Калида и Изидор.
Пресегна се и го потупа по рамото.

– Потвърждаваме.

Сферата проблясна и Етериум потъна в тъмнина.
 

***

 
Двама Библиотекари обикаляха по калдъръмения тротоар пред малката книжарница до сградата на БиблиоТех.

– А, ето го– единият вдигна блестящ монокъл, заседнал между два камъка, и го прикрепи към лявото си око. Острият връх на бастуна му изтрака по настилката, когато се изправи.

В пролуката между каменните фасади на две къщи Калида и Изидор се намръщиха. Монокълът щеше да им осигури храна за няколко дена, а сега трябваше да търсят друг начин да си набавят вечеря. 

– Да вървим– Калида сложи ръце в джобовете си и застина. Извади две метални карти с флорални бронзови рамки.

– Карти за БиблиоТех? Но как––

– Боже, виж това– Изидор развя два листа хартия с ръчно рисувани изображения на дирижабъл върху тях и имената „Изидор“ и „Калида“ изписани под рисунките. – Билети за небесна разходка. 

– И пари.– Калида измъкна дебело руло банкноти от джоба си. –Поне сто етерокрони. Но как е възможно?

Библиотекарят с бастуна извади джобен часовник на лъскава верижка и отвори капака му.

Другият намести черния си цилиндър. –Закъсняваме. Лорд Пърсивал––

– Лорд кой?

– Колко странно. За момент бях сигурен, че лорд Таркуин всъщност се казва Пърсивал.– Черният цилиндър вдигна ръка към минаваща карета. –Транспорт, моля.

Автор: O B S C U R I A