Когато мозъкът активира невроните, участващи в чувството за съпричастност, той потиска механизмите, участващи в студения, рационален анализ.
Обратното също е вярно: активирането на аналитичните мрежи намалява способността за емпатия.
Това заключава изследване, публикувано в списанието Neuroimage, установявайки за първи път, че не можем да бъдем логични и съпричастни едновременно.
Ето какво казва водещият автор, д-р Антъни Джак:
„Това, което виждаме в това изследване, е [...] невронно инхибиране между цялата мозъчна мрежа, която използваме за социално, емоционално и морално ангажиране с другите, и цялата мрежа, която използваме за научни, математически и логически разсъждения.“
„Голямо предизвикателство за науката за съзнанието е как можем по-добре да осъществяваме превод между студените и далечни механични описания наневронауката , и емоционално ангажираното интуитивно разбиране, което ни позволява да се свързваме един с друг като хора“.
В изследването са участвали 45 студенти, които получават различни проблеми за разрешаване, които са свързани или с физиката, или с чувствата на другите.
„Когато хората лежат в скенера без да трябва да правят нещо, което наричаме състояние на покой, те естествено превключват между двете мрежи. – казва д-р Джак. „Това ни казва, че в структурата на мозъка на възрастния човек е такава, че да има физиологично ограничение върху познавателните функции.“
Разчитането твърде много на едната или на другата мрежа може да се превърне в проблем, смятат учените.
„Искате изпълнителният директор на една компания да бъде силно аналитичен, за да управлява ефективно компанията, тъй че да не загуби бизнеса си.
Но човек може да загуби моралния си компас, ако остане впримчен в аналитичния начин на мислене.“
И двете мрежи са еднакво необходими. „Не е желателно да давате предимство на една, а да циркулирате ефективно между тях и да прилагате правилната мрежа в правилния момент.“
Източник: PsyBlog
