Понякога умората пристъпва като неумолим парен валяк. Нямаме енергия за нищо, дори за сълзи. Разбира се, винаги е препоръчително да потърсите мнението на лекар, но ако физическият ви статус е нормален, причината за умората може да се крие в нещо друго...
Човекът съществува, прави някакви неща, но не търси нищо. Дори самото движение на ръка или крак се превръща в тежка задача.
Такъв период възниква с причина и не настава изведнъж.
Всичко се изгражда постепенно, тухла по тухла, капка по капка се събира в чаша, която един ден прелива и отнема силата, желанието, вярата и всяка надежда.
Защо става така?
Защото човекът е предал и себе си, и своите желания.
Заемате се изключително много с проблемите на близки и познати, участвате в дейности, които не ви зареждат с енергия и удовлетворение, и се посветявате от все сърце там, където би трябвало да пестите. Резервите във вас са изтощени. Вече не сте способни да извършвате дейности, които не ви вълнуват, които не разпалват вашата страст и не събуждат вашата воля.
Човекът се движи към безкрайна и безнадеждна умора с пълна скорост.
И тази умора изглежда огромна, дълбока, безкрайна и неизбежна.
Но това е само илюзия.
Тази умора идва точно в правилния момент.
При нея човекът функционира лошо, реагира с отегчение на ситуации, които преди би възприемал с откритост и съдействие.
Човекът започва да се затваря в себе си, установява връзка с Вселената чрез своята лична вселена.
Често организира срещи със самия себе си.
В тези моменти в него проблясва крушката на истинските желания и чувства, на това, което наистина е важно и ценно за него, както и най-искреното и удовлетворяващо.
Има една мъдростна поговорка, която казва, че докато не достигнеш дъното, няма от какво да се отблъснеш, за да се издигнеш към повърхността. Самото дъно обаче е относително. То не те засмуква като блато, което не иска да те пусне. Това е т.нар. позитивното дъно. То дори не е дъното, а по-скоро вашата основа, своеобразна платформа, вашата лична почва, върху която стоиш. Това са вашите основни и най-важни стойности, които ви карат да се чувствате здраво стъпили на земята, да функционирате, да се чувствате необходими и важни, да получавате сила и емоционална подкрепа.
Запомнете: в периоди на безнадеждна умора се взимат най-добрите решения! Защото точно в такива моменти връзката ви с Вселената е най-силна и мощна. Вие се очиствате от външния шум, излъчвате своите истински желания и не се страхувате да изгубите неща, защото осъзнавате, че това, което наистина имате, не е толкова важно, щастливо и съществено.
В такива моменти вие сте истински. Същият човек, когото Вселената и Творецът са чакали толкова дълго, за да изпълни съдбата си, някакво важно действие и силно решение.
В периоди на безнадеждна умора е важно да не се самокритикувате, да не се обезценявате, а да се прегърнете силно и да хванете за ръка това, което животът ви иска да преживеете!
Източник: cluber.com.ua
