Искам да кажа на всички други майки, че те са обичани и че поне някои от най-важните хора в света за тях са свидетели на всичко, което те правят с любов и грижа. Искам да кажа на тези други жени да спрат и просто да се възхитят и да оценят този уникален свят, който са създали в домовете си.
Не мога да се върна във времето и да направя така, че да съм запомнила всяка една детска усмивка и всяко събитие, но красотата на живота и на любовта и връзките е в това, че винаги има какво да очакваме с нетърпение – и винаги има на какво да се радваме днес.
Гледам как шестгодишното ми дете с нетърпение отива на детска градина. Гледам как бебето ми бавно се превръща в малко момиченце. Гледам както колко много ни чака, така и колко вече имаме тук до себе си.
Кафето ми обикновено е студено, защото трябва да се хваща училищен автобус или да се сменя памперс и къщата ми винаги разхвърляна, но тези радости около нас са в изобилие. Да имаш деца е трудно. Наистина съм доволна, че не знаех колко ще е трудно и съм още по-доволна, че не мога да се върна и да направя всичко наново, защото начинът, по който са направени ни е довел там, където сме.
Тук и сега е нещо толкова свещено, колкото да държиш новородено и всяко друго важно събитие, което е украсило живота ми. Този ден с хладко кафе, с момиченцата, които се борят, с мен и мъжа ми, които се опитваме да се целунем, а малкото идва да се вре в краката ни – това са обикновените неща, към които ще погледна назад един ден с толкова нежност, с колкото днес гледам на годините, които са вече изтекли.
