Искам да се върна и да напомня на новата майка, която бях да спи и да си почива и да не губи толкова време в чудене какво ще донесе утрешният ден. Но не мога. Затова се грижа за себе си толкова добре, колкото мога.
Искам да се върна и да целувам съпруга си повече. Искам да си кажа, в тези етапи на учене как да бъде едновременно съпруга и майка, че неговата любов все още е приоритет и да не загърбвам връзката ни само защото бебето ни има нужда от мен. Но не мога. Затова го целувам и прегръщам и се опитвам да балансирам любовта си към толкова много специални хора едновременно.
Искам де се върна и да кажа на себе си като майка за първи път, че не е нужно да „си връща нещо обратно“. Но не мога, затова се усмихвам на начина, по който пъпът ми изглежда различно, след като съм родила две деца. Позволявам си да приема, че съм красива и благословена с еволюцията на тялото ми.
Искам да се върна и да кажа на себе си, когато станах майка за втори път, че е невъзможно да дам на новото бебе точно същото количество внимание, което получаваше първото, но че това не значи, че я обичам по-малко. Но не мога, затова прегръщам второто си дете и се стремя да ѝ давам любов по всякакъв начин, на който съм способна.
Искам да се върва и да спра това, което правя, когато дъщерите ми искат да си играем. Искам да се върна и да оставя чиниите да стоят в сапунена вода и спирам да работя по-често, отколкото го правех, и да играя на кукли. Но не мога. Затова се опитвам да го правя сега, когато те искат.
Искам да се върна и да си кажа, че съм направила всичко, както трябва. Че винаги съм правила, най-доброто, което мога, дори сега да бих ги направила по друг начин. Не не мога, затова си оставям пространство за всичко, което правя добре и за всичко, което може безплодно да ми се иска да правя по-добре.
