Ако се причислявате към умната част от човечеството, то рискувате да си търсите работа по-дълго, а отгоре на това и да заработвате по-малко от хората без претенции за висок интелект.
Това е една от несправедливостите на света, в който живеем, доказана от основателя на консултантската компания RiskKnowledge Морис Юинг. Години наред той не преставал да се чуди защо негови приятели и познати месеци, понякога и години остават без работа, независимо от блестящото си образование, добър професионален опит и отличните си качества, пише Мениджър Нюз.
Веднъж му попаднала статия, в която открил неочаквано обяснение – на умните, чиито когнитивни способности са по-високи от средностатистическите, въздейства допълнително още една невидима сила, наречена в статията „Сляпо предубеждение”. Накратко, когато такива хора вземат решения, те са склонни неоправдано да се доверяват на примитивни инстинкти. В резултат правят повече грешки от останалите. В частност, умните виждат чуждата склонност към предразсъдъци по-добре, отколкото своята собствена.
Морис започнал да мисли как тази теория може да помогне на най-умните му „бедстващи” приятели при намирането на подходяща работа и неочаквано му хрумнала интересна идея – ами ако тези предразсъдъци са отразени в сивитата, пращани до потенциални работодатели? Възможно ли е по-високия интелект да пречи на професионалния прогрес?
Заел се старателно да изучава молбите за кандидатстване на работа на своите познати и ето какво открил:
1. Умните хора не посочват ясно своя професионален профил
Мениджърите по човешки ресурси задават тесни рамки при подбора на кадри. Ако имате профил в LinkedIn, в който като представяне е написано нещо стандартно, например „финансов директор”, лесно ще ви разберат, открият, поканят на интервю и наемат, обяснява Морис. Дори и ако изглеждате доволни от настоящата си работа. Но ако се представяте неясно и загадъчно, като „финансов киборг” например, най-вероятно няма да ви обърнат внимание. Специалистите по човешки ресурси не искат да си губят времето, за да „разследват” тази информация и да разберат притежавате ли необходимите знания и качества. И ето как умните хора, които се позиционират като самодостатъчни, се лишават от шанс да бъдат забелязани.
2. Резюмето им за кандидастване често е по-дълго и по-детайлно от обичайното
Един от страничните ефекти на високия интелект е способността да се извършва по-голямо количество работа в кратки срокове. На терен, това е плюс, но при писането на сиви, 10-годишният професионален опит бива предаван така, сякаш притежателят му се е трудил 20 или 30 години.
Умният се старае съвестно да опише всички подробности от кариерното си развитие, а после този, който чете, потъва в поток от информация и изгубва необходимите качества за конкретната позиция. Освен това дългите и препълнени резюмета изглеждат някак подозрителни, сякаш авторът им се престарава и преиграва. Далеч по-добре е да се изброят нужният опит, умения и постижения в логична, а не в хронологична последователност, съветва Морис.
