На следващия ден, след като Ели и приятелите й скачали, имало два инцидента – един парапланерист се стоварил като бомба в морето, когато крилото му се сгънало, а около час след него двама други се сблъскали и също паднали. Впоследствие станало ясно, че единият от двамата е в тежко състояние в болницата. Вечерта компанията обсъждала дали биха скочили, ако катастрофата беше станала преди, а не след като вече са летели с парапланер. Мненията се разделили 50 на 50. Мъжете и жените били поравно и в двете групи.
По принцип представителите на силния пол са в по-висока степен търсачи на силни усещания.
Колкото и да е генетично заложено обаче, това предразположение при мъжете се изпарява с годините. Ако 60 на сто от тях на младини търсят приключения и са готови да се хвърлят с главата надолу от скала само заради тръпката, когато понатрупат опит, материални блага и килограми, вече не са така готови да рискуват живота си. Към 60-ата си година едва 30 на сто биха се впуснали в опасен спорт. Жените авантюристки си остават луди глави до живот. Така в по-зряла възраст може да се каже, че съотношението мъже-жени се изравнява.
Фред Мак от Ню Джърси е най-старият човек, скочил с парашут. През 2011 г.
отпразнува със скок в тандем 100-ия си рожден ден. 5 години по-рано, през 2006 г., Мери Армстронг отбеляза юбилея си по този начин, което накара британските медии да я нарекат „супербаба”.
И още нещо свързано с търсачите на силни усещания – няма защо да се чудим как са приели внуците и правнуците новината, че 100-годишният Фред смята да се хвърли от самолета за рождения си ден. Най-вероятно са били предоволни. Генът, виновник за авантюристичното поведение, се унаследява с 60% вероятност – по-висока, отколкото се предава интелигентността например.
Донка Църнева
