Затлъстяването и деменцията са два от основните здравословни проблема в световен мащаб.
Световната здравна организация прогнозира, че до 2025 г. почти 50 % от населението на света ще бъде с наднормено тегло, а повече от 100 милиона души ще страдат от деменция. Това е доста обезпокоителна картинка! На фона на тази перспектива откритието на японския учен Йошинори Осуми, за което той получава Нобелова награда през 2016 г., не може да остане в сянка.
Но изследванията на японския биолог са предшествани от не по-малко талантливата работа на белгийския учен Кристиан де Дюв, който още през 1974 г. открива клетките, отговорни за рециклирането на отпадъчните вещества.
Преди 47 години никой не е свързвал откриването на лизозомите с процесите на подмладяване на организма.
Едва откритието на автофагията на Есинори Осуми дава представа за механизма на клетъчното самообновяване, а за „хранителния прозорец" като начин за борба със затлъстяването, старческата деменция, диабета и онкопатологията, като възможност за забавяне на процеса на стареене, се говори по цял свят.
Какво представлява автофагията?
В изследванията си върху клетки от дрожди, а по-късно и върху мишки, Йошинори Осуми стига до заключението, че след като една клетка е подложена на гладна диета, тя се самоизяжда. Много избирателно тя унищожава само увредените структури, като по този начин не само попълва недостига на хранителни вещества, но и се подмладява. И колкото по-дълго е гладуването, толкова по-активен е процесът.
Съвсем естествено е такова важно откритие да даде тласък на по-нататъшните изследвания на процеса автофагия. Още повече че човешкият организъм, макар и много по-сложен, също има способността да образува нови клетки чрез рециклиране на отработени, увредени частици, бактерии и вируси.
Той извлича от „отпадъците" аминокиселините, необходими за регенерацията на тъканите. Този процес се активира, когато гладуваме или заменим животинските протеини с растителни.
Какво представлява „прозорецът на хранене“?
Времето, през което ядем, се нарича „прозорец на хранене“. Така например, ако ставате в 8, а започвате да се храните в 9, отваряте „прозореца на хранене“ в 9 ч.
Последвалите изследвания показват, че хората, които поддържат отворен „прозорецът“ 10-12 часа, са по-малко здрави в сравнение с онези, които успяват да го затворят до 8 часа. Това намалява риска от диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови проблеми, анемия.
По-краткият хранителен прозорец подобрява умствената и физическата активност, подобрява съня и нормализира кръвното налягане, влияе положително върху нивата на холестерола и кръвната захар.
Изследването е проведено върху 4 групи доброволци, които са приемали едно и също количество и калории всеки ден, но в различни хранителни прозорци: 12, 8, 6 и 4 часа.
Най-добри резултати за всички органи и системи са отчетени в групата с най-тесен прозорец.
Това има научно обяснение: всички процеси в организма зависят пряко от циркадните ритми(всеки биологичен процес, който има ендогенно (свойствено на организма), подлежащо на тренинг (адаптация) циклично поведение с период на цикъла около 24 часа.): времето за производство на кортизол и мелатонин.
Кортизолът се произвежда в най-голямо количество в сутрешните часове, като ни дава добър апетит и бодрост. Мелатонинът е „совата" и неговата задача е да ни приспи, да забави всички вътрешни процеси, за да активира регенерацията на телесните клетки за тяхна сметка.
И колкото по-широк е „отвореният" хранителен прозорец, толкова повече се нарушават вътрешните биологични ритми. Ние спим, когато мозъкът трябва да работи активно, и оставаме будни, преяждайки, когато е крайно време да си легнем и да дадем почивка на организма. Така стремглаво вървим към преждевременното стареене.
Невъзможно е рязко да се „затвори" прозорецът от 12 до 8 или 6 часа. Защото кортизолът има още един пик на освобождаване в 19 часа. Точно по това време започваме да изпитваме внезапно чувство на глад.
Специалистите по хранене препоръчват постепенно да замените вечерните хранения с нискокалорични плодове и зеленчуци, за да може организмът да свикне с тях. С течение на времето чувството на глад ще се притъпи и скоро ще изчезне напълно. Именно тогава трябва да започнете постепенно да стеснявате хранителния си прозорец.
И всичко това – без да се налага да намалявате калорийното съдържание на храната. Просто се придържайте към препоръката, че най-пълноценна и питателна трябва да е закуската, а през деня не забравяйте да пиете повече топли билкови отвари, зелен чай и питейна вода.
Идеалният „хранителен прозорец" изглежда по следния начин:
- обилна закуска в 8 ч. сутринта;
- малко по-малък обяд в 12 ч. и вечеря в 16 ч.
