Изследователите са развълнувани от находката си. Техните наблюдения съвпадат изцяло с теоретичните ни разбирания за начините, по които се раждат двоичните звездни системи. Те обаче признават, че ще трябва да проучим още множество млади бинарни системи, за да сме сигурни. Източник: ALMA (ESO / NAOJ / NRAO), Alves et al.
Подробностите, свързани с формирането на звезди, са забулени в мистерия и (буквално) в прах. С помощта на една от най-усъвършенстваните обсерватории в света обаче тази загадка малко или повече се разплете, прахът се разсея и пред очите ни се разкри един… прецел.
Астрономи откриха две звезди-близнаци в бинарната система [BHB2007] 11, разположена наоколо 600-700 светлинни години от Земята. С помощта на ALMA (Atacama Large Millimeter Array) те успяха да изучат разпределението на праха около тези два обекта с невероятна прецизност и публикуваха откритието си в Science.
Звездите-близнаци са обкръжени от околозвездни дискове, всеки един от които тежи няколко пъти колкото масата на Юпитер (и се разпростира на по-малко от 500 млн. км). Тези дискове са ключът към звездната еволюция, тъй като звездите се „хранят“ с помощта на материалите от тях.
„Виждаме два компактни източника, които интерпретираме като звездни дискове, намиращи се около двете млади звезди – коментира Фелипе Алвес от Института за извънземна физика „Макс Планк“. – Размерът на всеки един от дисковете е сходен с този на Астероидния пояс в нашата Слънчева система, а разстоянието между тях е 28 пъти това между Слънцето и Земята.“
“Космическият прецел“ се е оформил благодарение на гравитационните и електромагнитните сили на системата и има маса приблизително колкото 80 планети Юпитер. Това, което виждаме е, сложно преплитащи се потоци от прах, които обкръжават цялата система. Именно тази спирална структура ни позволява да научим повече за начините, по които звездите се „хранят“ с прах. Процесът не е директен: натрупването на маса чрез дисковете протича в рамките на два етапа.
Оказва се, че всяка звезда има не само собствен диск, който я заобикаля, но и двойката е заобиколена от общ бинарен околозвезден диск. Последният бавно, но сигурно, се влива в съответните им дискове посредством сложна мрежа от нишки прах.
Учените изчисляват, че материалът попада в звездите със скорост около 0.01 маси на Юпитер годишно, макар че една от звездите е по-масивна от другата. Съответно тя поглъща материал от своя околозвезден диск с по-висока скорост (на изображението тя е по-ярката от двете).
Източник: IFLScience
