Докато прочетете тази статия, високо над главата ви ще се случи нещо, в което доскоро учените не вярваха. Магнитен портал ще се отвори, свързвайки Земята със Слънцето , отдалечено на 93 милиона мили. Тонове от високо енергийни частици ще преминат през отвора преди да се затвори отново, и това ще се случи докато стигнете края на страницата.
“Нарича се ”събитие на поточен транфер” (СПТ),” казва космическия физик Дейвид Сибек от Центъра за Космически полети Годар. “Преди десет години бях сигурен, че не съществуват, но сега доказателствата са необорими.”
По време на международната конференция, посветена на проблемите на Плазмата проведена през 2008 година в Хънтсвил, Алабама, Сибек докладва пред специализираната научна общност, че събитията на поточен трансфер са не просто регулярни но вероятно два пъти по-регулярни, отколкото се е смятало досега.
Изследователите отдавна знаят, че Слънцето и Земята трябва да са свързани. Магнитосферата на Земята (магнитният “мехур”, който обгръща нашата планета) е пълна с частици от слънцето, които пристигат чрез слънчевия вятър и пробиват магнитната защита на планетата ни. Те влизат следвайки линиите на магнитното поле, които могат да се проследят от Земята чак до атмосферата на Слънцето.
“Ние смятахме, че връзката е постоянна и че слънчевият вятър може да протече в средата близка до Земята винаги, когато е активен,” казва Сибек. “Ние грешахме. Връзките изобщо не са стабилни. Често те са кратки, експлозивни и много динамични.”
По време на конференцията няколко докладчика обясняват точния механизъм на СПТ: “На дневната страна на Земята, която е най-близка до Слънцето, магнитното поле на Земята “натиска” срещу магнитното поле на Слънцето. Приблизително на всеки 8 минути двете полета за кратко се смесват или се “свързват отново”, образувайки портал, през който могат да текат частици. Порталът има формата на магнитен цилиндър, широк колкото Земята. Четирите “Клъстър” кораба на Европейската Космическа Агенция както и петте сонди на НАСА “Темида” са летяли през тези цилиндри и са ги обикаляли, като са измерили техните размери и са регистрирали частиците, които преминават през тях. “Те са истински,” казва Сибек.”
