NASA засне ярки проблясъци с неизвестен произход
NASA създаде телескопа NuSTAR с една основна цел - да засича силни рентгенови космически светлини. Тези сигнали често идват от свръхнови и супермасивни черни дупки. Екип от изследователи обаче откри проблясък с неизвестен (поне на този етап) произход.
Докато изучават галактиката Фойерверк (известна още като NGC 6946), те се натъкват на едно преходно събитие, което започва и спира за по-малко от 3 седмици. Зеленото петно на снимката по-горе не присъства при първоначалните наблюдения на този космически регион. То се появява ненадейно 10 дни по-късно. Когато изследователите насочват взора си към NGC 6946 след още 10 дни, сигналът вече е изчезнал безследно.
Наблюденията на астрономите са публикувани в The Astrophysical Journal. Те са част от по-голямо изследване върху ултра ярките рентгенови източници (ULX), които принципно съществуват в NGC 6946. Този зелен проблясък е четвъртото подобно събитие (ULX-4).
„10 дни е наистина кратък период за появата на ярък обект като този – казва Хана Ърншоу, главен автор на проучването. – Обикновено с помощта на NuSTAR наблюдаваме промени, които са доста по-плавни и се случват с течение на времето… В този конкретен случай имахме късмета да уловим източник, който се променя изключително бързо, което беше наистина вълнуващо.“
Астрономите са категорични, че не става дума за свръхнова, при положение че не са успели да открият конкретен видим източник на светлина, идващ от същия регион. Те предлагат две възможни обяснения. И двете са свързани с натрупването на материя върху изключително компактни обекти.
Първото възможно обяснение е, че астрономите са уловили момента, в който черна дупка разрушава звезда. Гравитацията край черната дупка е достатъчно висока, че буквално да разгради обекта. Нейният материал много лесно може да се нагрее до милиони градуси и да започне да излъчва ярки рентгенови лъчения.
При втория възможен сценарий компактният обект е неутронна звезда (т.е. това, което се получава от една звезда след нейната звездна експлозия). Масата на тези космически обекти е много по-голяма от тази на Слънцето. Тя е побрана в сфера с размера на около един град. Освен това имат невероятно мощни магнитни полета, които често впримчват в себе си материята и я засмукват към повърхността си. В някои случаи обаче тя не може да достигне повърхността. Някои неутронни звезди се завъртат стотици пъти в секунда, което действа като своеобразна бариера за материята. В края на краищата тя не може да падне върху звездата. За да добиете по-ясна представа, си представете, че се опитвате да се качите на въртележка, която се върти с хиляди километри в час. Възможно е обаче магнитните полета да са се променили за съвсем кратко и това да е позволило на материята да удари повърхността на неутронната звезда и да произведе въпросния ярък рентгенов отблясък.
Екипът ще продължи да наблюдава NGC 6946, в случай че ULX-4 се повтори.
Източник: IFLScience