Звездното денонощие на практика е „истинското”, защото именно то е интервалът от време, за който Земята прави едно пълно завъртане около оста си относно някакъв неподвижен наблюдател, например далечните звезди (това е и причината да го наричаме звездно). Неговата продължителност е 23 ч., 56 минути и 4 секунди.
От своя страна слънчевото денонощие е интервалът от време, за който планетата ни се завърта около оста си, но спрямо Слънцето. Ние обикаляме около него, но звездата ни съвсем не се явява неподвижен наблюдател и поради това, гледано оттам, Земята се завърта за точно 24 часа. Тези 24 часа са въведени от нас просто защото в нашето всекидневие работим със слънчевото време. По този начин ние боравим с „фалшиво” денонощие, което обаче ни е удобно, защото целият ни живот на практика е свързан със Слънцето, а не с някоя далечна звезда.
Следващият логичен въпрос е защо е възникнала необходимостта от създаването на календар. В началото той е бил необходим
главно за нуждите на земеделието.
Хората започнали да отбелязват, че периодично времето е топло, студено, реките прииждат или пък има суша. Направило им впечатление, че всичко това има строга връзка с движението на Слънцето, което неслучайно в много митологии е върховно божество. Така стигнали до идеята, че за да може да се предвиди кога ще е например следващият период, подходящ за поливане, трябва да се създаде някаква система, отчитаща тези периоди.
Редица древни цивилизации развиват много силно науката астрономия точно с цел да усъвършенстват своя календар. С течение на времето календарът започва да се използва и за изучаване на движението на небесните тела. Самата дума „календар” произхожда от латинската „календа”. Тя в Древен Рим е означавала първия ден от всеки месец. Този ден е имал важно значение за обществения живот, защото тогава били събирани данъците.
И така стигаме до едно от най-основните свойства на всеки календар – той се базира на някакво циклично (периодично) явление. В зависимост от небесното тяло, на което се базира цикличността, календарът може да бъде
слънчев, лунен или смесен.
При последния тип, който е най-точен, седмиците, месеците и годините, в които се групират дните, са съобразени както с движението на Слънцето, така и на Луната. Смесен е например Григорианският календар, който използваме днес. Важно значение може да имат и други ярки небесни тела, например планетите Венера и Юпитер. Така е и в прабългарския календар.
В древността календарите са били неразривно свързани с тогавашните религии. Поради това началната дата на много от тях е някакво важно религиозно събитие. Много често създателите на системите за отмерване на времето били жреци, затова се е появила и „науката” астрология.
Да вземем календара на древните египтяни. В началото той бил изцяло лунен. Затова имал един съществен недостатък –
не можел да предскаже годишния прилив на Нил,
тъй като това явление е свързано с определено положение на Слънцето. Именно поради това египтяните възприели деня, в който звездата Сириус се вижда за първи път преди изгрев слънце, като специален. Нарекли тази звезда „кучешката“ (тя и до днес е част от съзвездието Голямо куче). И така в Древен Египет се ражда първият слънчев календар, който при това съдържа точно 365 дни! Това става около 4236 г. пр.н.е. На практика египтяните са ползвали три календарни системи: звездна (за целите на земеделието), слънчева (съдържаща 365 дни) и лунна (която имала отношение към празниците им).
