Внимание заслужава и календарът на древните вавилонци. Той бил синхронизиран с лунната година. Тя съдържа 12 лунни месеца, или 354 дни. Както знаем, в истинската година има приблизително 365 денонощия, поради което календарът на вавилонците значително изоставал. В него се редували месеци, съдържащи 29 и 30 дни. Поради това се налагало на всеки осем години да бъдат добавяни по три допълнителни месеца. Това се правело, когато календарът започвал явно да се отклонява от реалния сезон.

Превъзхождал ли ги е календарът на прабългарите?

Първо трябва да кажем, че единственият източник, от който имаме някакви сведения за него, е „Именникът на българските ханове“. Затова все още има много дискусионни и неясни моменти.

Със сигурност се знае, че символът на прабългарския календар е бил равнораменният кръст. Той символизирал връзката между Земята и небето. Около него на равни разстояния били изобразявани Слънцето и Юпитер, който играел важна роля в тогавашното летоброене. Двете равни по дължина рамена символизирали равните сенки, които предметите хвърляли по време на пролетното и есенното равноденствие.

 Според съвременните представи в календара на прабългарите годината била разделена на дванадесет месеца, като осем от тях съдържали по 30 дни, а останалите четири - по 31. Или общо 364 дни. Освен тях през годината имало един

допълнителен специален ден,

наричан Единак (Еднажден, днес - Игнажден). Предполага се, че това е бил 22 декември (зимното слънцестоене), който прабългарите приемали за начало на годината. Тогава нашите прадеди чествали деня на възраждащото се Слънце, защото от този момент Слънцето започва да се издига все по-високо над хоризонта през деня.

Важен за тяхната календарна система бил и денят на лятното слънцестоене - около 24 юни, като той се добавял само във високосните години (всяка четвърта година била високосна)! Тази календарна система на пръв поглед много прилича на използваната днес - и е една от най-точните, създавани някога!

При прабългарите има периоди с продължителност от 3, 10, 12… 47, 50…. 600, 4332, 6328 години. Последният - най-дългият известен, е споменат в

надпис върху мраморна плоча от времето на хан Омуртаг

от 823 г. сл.н.е. Той представлява 14 реда текст, навярно заключителна част от договор, сключен между Дунавска България и Византия. Там пише: “[…на владетеля] името е [Омуртаг кан ювиги]. Годината от появата на истинския бог бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…”.

Това историческо свидетелство може да се приеме за доказателство за ранния произход на българския календар. Според професор Васил Златарски първата година от календара на прабългарите е 5505 г. пр.н.е. Ако наистина е така, то това би била най-ранната календарна система, създавана някога!

Необичайно е, че календарът

бил достъпен за всички, а не само за висшата класа.

Интересно е и че според прабългарския календар всяка година била посветена на някакво животно. То се определяло от съзвездието, в което се намирала планетата Юпитер (или Янкул, както го наричали). Нейният период на обикаляне около Слънцето е почти точно 12 години и за това време тя прави и една пълна обиколка по съзвездията. Някои от тези съзвездия са например: мишка - сомор, вол - шегор, заек - дван, и т.н. Това много наподобява годините според китайския зодиак. Напълно възможно е много развита цивилизация като китайската да е заимствала от прабългарския календар. В подкрепа на това твърдение са намерените на територията на Китай прабългарски символи, за които за съжаление знаят много малко хора.