Заради тези си характеристики Меркурий също е добър кандидат за археологическа площадка за доказване на катаклизма. Ако се окаже, че местните кратери и морета показват проливни метеоритни дъждове през същия период, едва ли ще останат съмнения за неговата реалност. Вулканично активната Венера, на която честичко вали сярна киселина, едва ли е запазила смислени следи от бомбардировката, но Марс се смята за добро място за тестване на тази хипотеза.
Според астрономите следите по червената планета са красноречиви и сега. Пороят астероиди там е образувал хиляди кратери с диаметър над 20 км, както и стотина басейни, по-широки от 300 км. Не е изключено именно в тези бурни векове
Марс да е уловил и двата си спътника – Фобос и Деймос
Най-интересно е, че ударите на комети по това време може би са предизвикали доказания влажен период в ранната история на Марс. На снимките от орбита кратерите по планетата са явно запълнени с утаечен материал, което говори, че са се оказвали и под вода. А край тях има достатъчно следи от водни потоци.
Една от пречките пред окончателното възприемане на хипотезата за плътната астероидна бомбардировка е, че на Луната наистина бе открита вода, но много по-малко, отколкото ако спътникът ни бе засипван с комети пет-шест милиона години. Но не е изключено Луната по-лесно да губи вода, още повече че всеки нов катастрофален удар е разтапял и изпарявал евентуалните залежи от лед. Освен това все още не са проучени достатъчно „най-подозрителните” райони около лунните полюси, където се очаква да има повечко от ценното съединение.
Що се отнася до Земята, засега няма начин да направим връзка между кометно-астероидната бомбардировка и наличието на океани от вода. Но хипотезата за планетната миграция и разчистването на Слънчевата система от опасни тела има своя подточка, засягаща живота на планетата ни, действаща и до днес. Благодарение на голямата си маса Юпитер може би е онзи наш космически щит, който ни пази от катастрофални сблъсъци с комети и астероиди. Гравитацията му обикновено прави едно от три неща – привлича неразумно приближилите се натрапници и те се впиват в атмосферата му – през 1994 г. цялата астрономическа общност на Земята с възхита гледаше следите от удара на парчетата от кометата Шумейкър-Леви 9 по планетата гигант. Тази година австралийски астроном откри още една синина по лицето на Юпитер, както и факта, че тези сблъсъци са сравнително чести. Другият метачески подвиг на газовия великан е изхвърлянето на опасни тела към периферията на системата, че и извън нея. А третият случай, който напомня за склонността на царските особи да се занимават с колекциониране, е подреждането на астероиди в т.нар. група Хилда – „триъгълник” от небесни скали, летящи в орбитален резонанс от 2/3 с Юпитер. Най-голямата планета има и още една свита - тази на астероидите троянци (близо милион), наместили се в точките на Лагранж по орбитата й.
