На Нептун и Уран вероятно наистина валят диаманти
Уран и Нептун може и да са ледени гиганти, но температурите и налягането под техния мразовит интериор са толкова високи, че настъпват невероятни физични реакции. Всъщност учените вярват, че във вътрешността на тези планети валят цели диаманти.
Експериментални доказателства за съществуването на този любопитен феномен са публикувани в Nature Communication. Изследователите са използвали невероятния рентгенов лазер Linac с кохерентна светлина (LCLS) на лабораторията LAC, за да проучат как въглеводорода би се държал на около 10 000 км във вътрешността на Нептун.
Там, където налягането е приблизително 1.5 млн. атмосфери и температури от 4730 °C, въглеводородът се разделя на съставните си елементи – въглерод и водород. Лабораторните тестове показват, че най-малко ¼ от въглерод се компресира в диаманти.
„Изследването предоставя данни за феномен, който може да се моделира изключително трудно, а именно – „смесимостта“ на два елемента или как точно се комбинират, когато се смесят. - коментира Майк Дюн, директор на LCLS. – Виждаме как тези два елемента се отделят, все едно майонезата да се превърне в олио и оцет“.
„В случая с ледените гиганти ние вече знаем, че почти целият въглерод образува диаманти, когато се раздели (а не приема течната си преходна форма)“, допълва д-р Доминик Краус, водещ ръководител на изследването.
Дъждът от диаманти на Нептун и Уран играе важна роля във вътрешния енергиен баланс на тези далечни планети. Новообразуваните диаманти потъват и генерират топлина от триенето в плътния материал наоколо. Това позволява на тези планети да поддържат интериора си толкова горещ.
За в бъдеще учените възнамеряват да използват същия метод, за да видят как водород и хелий – елементите във вътрешността на газови гиганти като Юпитер и Сатурн – се сместват и разделят при тези екстремни условия. Това е нов начин за изучаване на еволюционната история на планетите и планетарните системи, както и за експерименти за потенциални бъдещи форми на енергия от ядрен синтез.
Източник: IFLScience