Седем астрофизични явления, които не отговарят на нашите теории
Науката е огромно постижение на човечеството, но когато теориите се сблъскват с реалността, често се оказва, че те само грубо се доближават до нея. По-специално в астрономията това води до надпревара между теория и наблюдения и до това, че често откриваме неща, които сякаш поставят под въпрос всичко познато досега. IFL Science представя няколко примера за явления, които озадачават учените.
Проблемът на хоризонта
Теорията за Големия взрив е една от най-успешните теории на 20-ти век. Има редица доказателства, които я подкрепят, но и някои особености, които има нужда да се изгладят. Едната от тях е известна като „проблем на хоризонта“ и накратко гласи, че Вселената е твърде хомогенна.
Ако погледнем две противоположни точки от Вселената – използвайки температурната карта на вселената, известна като космически микровълнов фон – виждаме, че всеки район по странен начин има същата температура. Как биха могли да имат еднаква температура, ако никога не са се срещали? Според термодинамиката в някакъв момент те трябва да са имали контакт.
Обяснението е, че те всъщност са имали контакт. Вселената трябва да е била много по-сгъстена, отколкото първоначално сме смятали. Тогава имаме нужда от механизъм, който кара разширяването да се случи по-бързо още в самото начало. В противен случай просто не можем да обясним настоящия размер. Решението за всички тези проблеми се нарича „космическа инфлация“, но това, че реално съществува, все още трябва да се потвърди.
Звездата Таби
KIC 8462852, или звездата Таби, е може би най-тайнствената звезда в галактиката. Нейната вариация е абсолютно непредвидима и не прилича на нищо, което познаваме. Тя потъмнява с 15 до 22% за периоди от до 80 дни. Обикновено една звезда може да потъмни светлината си с около 1%, което може да е индикатор, че в този момент между нея и телескопите ни минава планета.
Една от хипотезите е, че потъмняването може да е причинено от гигантска чуждоземна мегаструктура, която обикаля звездата на разстояние от 1 500 светлинни години от Земята. Не може да се изключи и друга хипотеза, например, че „ято” от комети обикаля звездата и причинява нейното странно потъмняване.
Звездата, която умира два пъти
През 2014 г. астрономите наблюдават звезда, се превръща в супернова. Само по себе си събитието е забележително, но това, което го прави наистина специално, е фактът, че звездата вече се е превърнала в свръхнова през 1954 г. Учените смятат, че масата ѝ преди експлозията е била 50 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Затова те предполагат, че размерът ѝ може да е свързан с необичайното ѝ поведение. Звездата, известна като iPTF14hls, може да е първият открит пример за пулсираща двойка нестабилни супернови. Единственият проблем с тази хипотеза е, че според настоящите теории звездите, които избухват по този начин, не би трябвало вече да съществуват. Но очевидно космосът не се интересува от нашите теории.