1. Трябва да открием друг метод за достигане до звездите, различен от сегашния, ограничен от скоростта на светлината. Най-близката звезда може да е само на 4 светлинни години разстояние, но в реално време това означава 70 хиляди години пътуване. Създаването на големи биоколонии в космоса, е също изпълнено с проблеми - като радиация, метеорити и микрометеорити, невиждани черни дупки и тъмни обекти и още, и още.
2. Трябва да се научим да тераформираме (да създаваме земни условия за живот на други планети) за сравнително кратко време. Може да съумеем да колонизираме друга планета в нашата Слънчева система, но тераформирането отнема време и може да не се случи преди изчезването на човешкия вид - за момента единственият, който е достатъчно технологично напреднал, за да се тревожи за края на дните. Елън Мъск предлага да се сложи по една термоядрена бомба на всеки полюс на Марс, за да направи климата годен за живот. Несъгласията накратко се състоят в това, че на планетата ще настъпи радиоактивна пустош. Контрапредложението: да се насочат астероиди или комети към полюсите със същата цел. Проблемът е, че все още не сме способни да направим нито едното, нито другото.
3. Трябва да се погрижим за себе си, сега. Наложително е да оцелеем до момента, в който можем да предотвратим глобално изчезване. Но с манталитета „сега, сега, сега”, който води до игнориране на климатичните промени за увеличаване на печалбите, ненужна употреба и злоупотреба с антибиотици в храните ни и пилеене на ресурси в едно общество на еднократната употреба, едва ли ще издържим дълго.
Накратко, шансът технологиите да ни спасят задника е горе-долу толкова, колкото са шансовете на една снежна топка да не изгори в ада, ако не и по-малко.
