NASA регистрира най-мощното слънчево изригване от седем години насам.

На 3 октомври - точно в средата на слънчевия диск – избухна изригване със сила Х9,0. Още по-вълнуващо е, че то беше придружено от т.нар. изхвърляне на коронална маса в ореол - такава, която се запраща директно към Земята.

Това е вторият изблик от клас X за октомври 2024 г., като и двата са излъчени от една и съща активна област на слънчеви петна, и най-мощният от септември 2017 г. насам, когато Слънцето отприщи изблик, чиято сила по-късно бе определена на Х11,88.

В момента слънчевите изригвания в разгара си, тъй като Слънцето е в пика на 11-годишния си цикъл на активност – на практика то ги изхвърля ежедневно от началото на 2022 г. насам. Повечето от изригванията са по-малки експлозии, но определено наблюдаваме увеличение на изригванията от клас X - най-мощната категория, която можем да измерим.

Изригването X9.0 от 3 октомври е сред 20-те най-мощни изригвания в историята.

(NASA/SDO)

То избухна от област на слънчево петно, наречена AR 3842, която има особено сложна магнитна конфигурация, наречена „Бета-Гама-Делта“.

Слънчевите петна представляват места на Слънцето, където магнитното поле е временно по-силно. Те също така са магнитно разпилени; линиите на магнитното поле с противоположна полярност могат да се заплитат, прекъсват и свързват отново. Това повторно свързване предизвиква изблик на енергия - слънчево изригване.

Бета-гама областите на слънчевите петна съдържат зони с противоположна полярност, които не се свързват лесно. При делтата противоположните полярности са струпани в по-малко пространство, което увеличава шансовете цялото петно да се превърне в регион на повторна, интензивна активност. Именно това наблюдаваме сега при AR 3842. На 1 октомври изригването в тази област бе с магнитуд X7.1. След това достигна до Х9,0.

Слънчевите изригвания могат да бъдат разрушителни за Земята. Тук, на повърхността, сме в безопасност, тъй като X- и гама-лъчението не може да достигне далеч в атмосферата, но мощният изблик на радиация може за кратко да смути високочестотните радиокомуникационни системи.

Най-силните ефекти се усещат при изхвърляне на коронарна маса (ИКМ). Те често - но не винаги - се появяват заедно със слънчевите изригвания.

Изхвърлянето на милиарди тонове слънчеви частици и заплетени магнитни полета, които преминават през Слънчевата система, може да отнеме няколко дни, за да достигнат до нас, но когато това се случи, частиците взаимодействат със земната магнитосфера, за да предизвикат геомагнитна буря с редица последствия.

Електрическите токове, генерирани високо в атмосферата, могат да доведат до колебания в електропреносната мрежа и може да се наложи да се приложат корекции на напрежението, например. Увеличава се съпротивлението на спътниците, което може да наложи корекция на курса. Спътниковите комуникации и GPS могат да бъдат нарушени.

Ефектът от единично ИКМ, дори когато придружава мощно изригване, едва ли ще доведе до твърде много проблеми, но вероятно ще наблюдаваме полярни сияния до 50 градуса географска ширина.

Полярните сияния се причиняват от слънчеви частици, които се удрят в магнитното поле на Земята и се насочват и ускоряват по линиите на магнитното поле към високите географски ширини, където се изхвърлят в горните слоеве на атмосферата.

Това е едно впечатляващо изхвърляне на коронална маса. (NASA SOHO)

Взаимодействието им с частиците в атмосферата води до йонизация, която я кара да свети в цветове, които варират в зависимост от съотношението на елементите в атмосферата. Това е почти същият механизъм, който стои зад зареждането с енергия на неона във флуоресцентните лампи, само че в много, много по-голям мащаб.

Вече бяхме в състояние на тревога за полярно сияние от изригването X7.1 и съпътстващото го ИКМ. Ореоловото ИКМ е насочено точно към Земята; ние ще уловим основната му сила и NOAA прогнозира няколко дни на пикови условия за полярно сияние.

Някои от най-мощните геомагнитни бури са резултат от канибалско ИКМ, при която две ИКМ се освобождават в сравнително бърза последователност, а второто изпреварва и поглъща първото за гигантски приток на слънчеви частици. Двете ИКМ, които очакваме сега, бяха освободени с разлика от няколко дни, така че вероятно няма да видим това тук.

Но условията за полярно сияние са силни и ще останат такива през уикенда. Може би е време да планирате наблюдение на небето, за да уловите едно от най-прекрасните представления, които нашата планета може да предложи.

Източник: Science Alert