Често на супер високочестотните снимки слънчевите изригвания приличат на ръка с няколко тънки струи, простиращи се отвътре навън. На видео нещата изглеждат тъкмо обратното – тъмни „пръсти“ сякаш се насочват към самата звезда. Сега астрономи смятат, че имат обяснение на тези мрачно изглеждащи обекти. Според тях те са продукт на размесването на течности с различна плътност.
Тези „пръсти“ са открити за първи път през 1999 г., когато ултравиолетовите и меките рентгенови изображения на Слънцето стават възможни. Чак 23 години по-късно учените успяват да ги обяснят. Техните открития са публикувани в Nature Astronomy.
Още в мига, в който ги забелязват, учените изграждат своя хипотеза. Преди да настъпи слънчевото изригване, магнитното поле на звездата се разстройва и кондензира. Докато то се „конфигурира“ наново, се освобождава енергия и така се появяват и самите слънчеви изригвания.
„Представете си, че опъвате ластик и го срязвате в средата – той е стресиран и опънат, съответно ще се върне рязко назад – казва д-р Кати Рийвс от центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.
Обяснението звучи правдоподобно, нали? „Повторното магнитно свързване е универсален процес, който захранва експлозивните събития, отделящи енергия.“ Астрономите смятат, че нещо сходно, но в далеч по-могъщ мащаб, е отговорно за новооткрития обект, който произвежда радио вълни досущ като ярък пулсар, но с по-бавна скорост. Наблюденията обаче не пасват на теорията – вместо да падат бързо към Слънцето, тези пръсти се навиват бавно надолу.
Огромното количество данни, събрани от Solar Dynamics Observatory, която фотографира слънцето на всеки 12 секунди в седем различни дължини на вълната, позволяват на учените да разплетат мистерията.
„В тези тъмни и приличащи на пръсти празнини всъщност няма плазма. Там плътността е много по-ниска, отколкото в обкръжаващата ги плазма“, обяснява Рийвс. Знаем какво се случва, когато се опитаме да смесим течности с различна плътност – например олио и оцет. Колкото и да се стараем да ги комбинираме, двете рано или късно се разделят, но този процес може да бъде бавен.
Според специалистите този процес е аналогичен с „формирането на сходни структури в останките на свръхнови“.
Източник: IFLScience
