Възможността да наблюдаваме Земята от Космоса е едно от най-големите постижения на науката, което ни е предоставило най-различни зашеметяващи изображения, включително и нов невероятен таймлапс на линията, разделяща деня и нощта, докато Земята преминава през различните сезони.

Видеото, публикувано в X от ESA Earth Observation, представлява компилация от единични изображения на планетата, заснети всеки ден по едно и също време от геостационарните спътници Meteosat Second Generation в периода септември 2023 г. - септември 2024 г. - или почти от есенното равноденствие до следващото.

Видеото е дълго само 11 секунди, но представлява чудесна визуализация на това как се променя продължителността на деня и нощта във времевата рамка, която представлява. Не толкова ясно очертаната линия, която бележи прехода между двата периода, е известна като терминатор или „зона на здрача“. Няма връзка с филма и телевизионния сериал, с които споделят името си, но поне прави термините лесни за запомняне.

Защо линията терминатор се движи? Това е същата причина, поради която имаме сезони, поради която дните стават по-къси и по-дълги - Земята е наклонена около оста си с приблизително 23,5°.

Това означава, че - освен пролетното и есенното равноденствие - планетата е неравномерно осветена от Слънцето, докато то обикаля около нея. Слънцестоенето бележи точките, в които това е най-крайно. В Северното полукълбо например юнското слънцестоене е моментът, в който Северният полюс е наклонен най-близо до Слънцето и отбелязва най-дългия ден в годината.

Декемврийското слънцестоене пък е моментът, в който Северният полюс е най-отдалечен от Слънцето и отбелязва най-краткия ден в годината.

Въпреки това за кратко време през март и септември, съответно на 21-ви и 22-ри ден от месеца, оста на Земята е перпендикулярна на Слънцето. Можете да определите приблизително кога във видеото се случва това, защото в тези дни планетата е еднакво осветена, което прави деня и нощта почти по приблизително 12 часа.

Има две основни причини, поради които те не са съвсем равни в деня на равноденствието. Както обяснява Метеорологичната служба на Обединеното кралство, първата е, че „Слънцето изглежда като диск в небето и горната му половина се издига над хоризонта преди центъра“.

„Освен това слънчевата светлина се пречупва от земната атмосфера. Следователно Слънцето изглежда, че изгрява преди центъра си на хоризонта, което дава повече дневна светлина, отколкото може да се очаква (12 часа и 10 минути в деня на равноденствието).“

Терминът за момента, в който денят и нощта са равни, е еквилукс, който - ако говорим за Северното полукълбо - настъпва два до три дни преди пролетното равноденствие и два до три дни след есенното равноденствие.

Източник: IFLScience