Астрономи изготвиха първата глобална карта на геологията на Титан. Благодарение на нея можем да видим ясно кои са различните типове среди по повърхността на спътника на Сатурн. Научният труд, публикуван в Nature Astronomy, описва общо шест и е посветен на начина, по който метановият цикъл ги оформя.
Подобно на начина, по който водата оформя Земята, по повърхността на Титан вали метан, който създава реки и езера. Впоследствие той се изпарява и отива в атмосферата. Този цикъл, в комбинация с ветровете, химичните реакции и температурните разлики, създава няколкото различни околни среди из Титан.
„По-голямата част от повърхността е покрита от органични материали – в частност равнини (65 процента) и дюни (17 процента – коментира главният ръководител на проучването д-р Розали Лопес от Лабораторията за реактивно движение към NASA. – Според нас те се формират от органични материали, падащи от атмосферата и придвижвани от вятъра. Това показва, че ветровете са изиграли ключова роля при оформянето на повърхността на Титан.
Съществуват ясни вариации в географските ширини на различните среди. Дюните се срещат близо до екватора, докато естествените равнини са при средните географски ширини. Полюсите пък са дом на прословутите метанови езера, както и на странните лабиринтообразни терени. Останалите два терена са древни хълмове и планини.
Източник: NASA/JPL-Caltech/ASU
Картата е изготвена с помощта на данни от мисията „Касини“. Благодарение на нея можем да видим как спътникът на Сатурн се е променил през годините и до каква степен преобладават тези органични равнини. Въпреки всичко учените все още не могат да си отговорят на някои въпроси.
„Съществуват още много неща, които не разбираме – например композиционните разлики между дюните (ниско албедо) и равнините (високо албедо) – дали вали повече там, където срещаме повече равнини, а не толкова в средните географски ширини, където са тъмните дюни? – пита д-р Лопес – Все още нямаме отговорите на много въпроси, но картата ни предоставя интегриран и глобален поглед над геологията, които бъдещите изследователи на метановите цикли могат да използват.“
Източник: IFLScience
