Това е първата снимка на хоризонта на събитията на черна дупка

Чакането най-накрая приключи. Това е първата снимка на хоризонта на събитията на истинска черна дупка. 

Две бяха черните дупки, които приковаха вниманието на проекта Event Horizon Telescope – Стрелец A* (свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път) и свръхмасивната черна дупка в центъра на друга галактика с название M87.

Стрелец А* е с маса 4 млн. пъти по-голяма от тази на Слънцето и с хоризонт на събитията, чийто диаметър е 44 милиона километра (около 30 пъти колкото Слънцето), и се намира на отстояние 25 640светлинни години.

Черната дупка в галактиката M87 е по-голяма – 6 пъти масата на Слънцето. Тя е около 1500 пъти по-голяма от Стрелец А*.

Да се опиташ да заснемеш нещо подобно е все едно да искаш да направиш снимка на тенис топка на Луната през облаци прах. И въпреки това първата снимка на черна дупка е вече факт. И тя е на дупката в галактика M87. 

“Дори едно дете знае какво е черна дупка. Най-доброто описание е направено именно от дете. Това е просто дупка, която не можеш да запълниш – казва Лучано Резола от Университета Гьоте във Франкфурт. – Може би се чудите откъде знаем, че това е черна дупка? Отговорът е прост – тя пасва идеално на това, което предсказахме на теория.“

"Това е една от най-тежките черни дупки, които смятаме, че съществуват. Това е абсолютно чудовище, шампион в тежка категория на черните дупки във Вселената", допълва проф. Хйно Фалке.

Проектът Event Horizon Telescope стартира през април 2012 г., а данните от него са събирани от осем телескопа, разположени на различни точки по земната повърхност, включително на Южния полюс.

Екипът е убеден, че много скоро ще може да ни представи изображение и на черната дупка Стрелец A*.

Черната дупка  е област в пространство-времето, която притежава толкова силни гравитационни ефекти, че нищо – дори светлината – не може да й се изплъзне. Това означава, че прякото й заснемане е невъзможно, тъй като видимата светлина отсъства изцяло. Освен това черните дупки поглъщат всички останали форми на електромагнитна радиация. Т.е. не можем да ги наблюдаваме и с помощта на радио вълни, рентгенови лъчения, гама лъчи и други подобни типове телескопи.

Това, което можем да направим, е да наблюдаваме хоризонта на събитията на черната дупка – точката, от която връщане назад няма. Отвъд нея нищо не може да се измъкне от гравитационните сили на този космически обект. С други думи – една потенциална снимка би представлявала „силует“ на черна дупка.

Подробности са публикувани в Astrophysical Journal Letters.