Извънземните са една от класическите теми на научната фантастика. Друга, не толкова популярна теза гласи, че няма никакви извънземни просто защото самите ние сме дошли от звездите.
Тази идея звучи налудничаво – но само на пръв поглед!
Нека да си представим, че Космосът е пълен с микроскопични организми, които се разпространяват чрез комети, астероиди или частици междузвезден прах. По аналогия с полените на земните растения издръжливите спори на извънземни микроби биха могли да се реят в междузвездното пространство с хиляди и милиони години, докато достигнат подходяща „плодородна почва”. Някои от тези „семена” биха могли да се приземят зрелищно на планетата ни с комета или астероид, за да се превърнат в прадеди на всяка уникална и загадъчна земна форма на живот, съществувала някога –
от цианобактериите до Стивън Хокинг и Лейди Гага.
Всъщност това съвсем не е фантазия, а отдавна възприета научна теория – тази за панспермията. Сред нейните автори е известният британски астрофизик професор Чандра Викрамасингхе, смятан за световна институция в науката за зараждането на живота.
Все пак колко сериозно трябва да приемем възможността да сме извънземни?
Все още не разполагаме с доказателства за извънземен живот. Със сигурност обаче знаем, че Вселената е пълна с органични материали, включително с „тухличките” на живата материя - аминокиселините. Сред многото доказателства в тази насока е фактът, че аминокиселината глицин е откривана както в междузвездни облаци прах, така и в кометата Wild 2. Освен това знаем, че животът, какъвто го познаваме, възниква във всяко относително годно за целта късче материя в момента, в който това стане възможно. Доказателство за това е примерът на единствената (засега) обитавана планета, която познаваме.
Едно от най-популярните фантастични произведения, което експлоатира темата за извънземните микроорганизми, е романът „Щамът Андромеда” (1969 г.) на Майкъл Крайтън, екранизиран в не по-малко успешния едноименен филм от 1971 г. Историята разказва за военен сателит, който донася на Земята неизвестен вид извънземен микроорганизъм. Той е смъртоносен за хората и животните, защото причинява светкавично съсирване на кръвта с фатални последици. Екип от елитни специалисти се заема с изследването на миниатюрните пришълци.
Целият този експлозивен сценарий е плод на въображението на автора, но в същото време е и напълно достоверен от научна гледна точка – нещо характерно за много от творбите на Крайтън. Иначе казано, ако и да са въображаеми, въпросните плашещи събития биха могли да станат реалност.
Снимка: Shutterstock
